Битката за сърцата и умовете в арабския свят

Арабският свят реагира сдържано на войната в Украйна, не подкрепи санкциите срещу Русия и не скъса връзките с нея. Близкият изток повярва в многополюсния свят, съгласно версията на Владимир Путин дори след демонстративната война в Сирия, а сега само засили убеждението си, че Русия воюва със Запада на страната на всички, които не харесват Америка, анализира Руската служба на Би Би Си.

В условията, когато Западният свят губи информационната война в арабоезичното пространство, страните от региона, свикнали на войни, се опитват да останат неутрални по отношение на войната в Европа, отприщена от Кремъл. Някои са хладни, други мълчат. Никой не иска да ядоса САЩ или да се скара с Русия.

„Много страни осъзнаха, че трябва да диверсифицират връзките си и да поставят яйцата си в различни кошници, Русия е една от тези кошници“, казва Мериса Хурма, директор на програмата за Близкия изток на Центъра „Удроу Уилсън“.

Този подход е характерен за страните от арабския свят.

Сирия е безусловен съюзник на Русия във всичко. Тя беше първата и засега единствената страна в региона, признала след Русия самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР). Тя гласува и против мартенската резолюция на ООН, осъждаща руската агресия в Украйна.

Някои страни от Близкия изток и Северна Африка, включително Алжир, Ирак, Иран и Обединените арабски емирства, се въздържаха. Други, като Мароко, избраха да не гласуват изобщо.

„Въпреки факта, че много страни в региона имат исторически по-тесни връзки със Съединените щати, в последно време Русия се превърна в много по-важен партньор както в търговско, така и във военно отношение“, каза координаторът на програмата за Близкия изток и Северна Африка на Европейския съвет за външни отношения , Кели Петило.

Тактиката на изчакване е следвана от повечето страни в региона както преди, така и след нахлуването в Украйна, казва Мериса Хурма. Много страни от Близкия изток в крайна сметка гласуваха за резолюция на ООН, осъждаща действията на Русия в Украйна, но не надхвърлиха този символичен жест.

„Ние не вземаме страна, ние действаме в рамките на нашите бизнес интереси“, каза катарският министър на енергетиката Саад ал Кааби в интервю за Си Ен Ен на международна конференция в Доха в края на юни.

Съединените щати отдавна показаха ясно, че искат да сведат до минимум влиянието си в региона и преди няколко години започнаха постепенно оттегляне. Русия се стреми да заеме празното място.

През последните години дори традиционните съюзници на САЩ се опитаха да диверсифицират връзките чрез изграждане на отношения с други страни, включително Русия, особено след като американците постепенно се оттеглят от региона. Затова сега е важно за тях да не пропиляват натрупания капитал.

Освен това „за много арабски страни Русия всъщност е във война с целия НАТО, а не само с Украйна„, подчертава Кирил Семьонов, експерт в Руския съвет по международни въпроси (организация с нестопанска цел, основана по заповед на президента Дмитрий Медведев през 2011).

Битка за умовете и сърцата

След атаките от 11 септември 2001 г. американските политици и военни лидери се стремят да „спечелят сърцата и умовете“ в Ирак и други страни от Близкия изток, което означава опит за идеологическа победа, а не на бойното поле.

Битката за сърцата и умовете в арабския свят сега се печели изцяло от Русия, докато Западът губи информационната война, казва експертът Надя Овейдат, доцент в Университета на Канзас и сътрудник в Програмата за Близкия изток към Международния център „Удроу Уилсън“. Тя изучава по-специално как се отразява темата за войната в Украйна в арабския свят.

Младите хора , които преобладават в арабските страни, където 60% от населението е под 25 години – са в социалните мрежи, четат „Фейсбук“ и „Туитър“, а информацията на арабски за украинския конфликт идва главно от канали, свързани с Русия.

Това означава, че младите араби четат интерпретацията на събитията, която им предлага Русия, а не Украйна и Западния свят. Почти няма алтернативна гледна точка и малкото, което се появява от независими канали, се дави в хилядите съобщения от руски арабскоезични медии.

Към момента, според последното проучване на младежките настроения в арабските страни, арабските младежи гравитират повече към Русия, отколкото към Съединените щати – 70% наричат ​​Русия съюзник (26% – враг), Съединените щати са наричани съюзник от 57% ( и от 41% – враг).

В арабоговорящия интернет редовно се подхранват антизападни настроения и се повтарят тезите за колониализма и двойните стандарти на Запада. Един от честите рефрени е разликата в отношение към бежанците от Украйна, които бяха радушно приети в Европа, и към бежанците от Йемен, Сирия и Афганистан, от които Западът се „огражда с огради“.

„Не се защитават демократичните принципи, не се представя алтернативна гледна точка“, оплаква се експертът Надя Овейдат.

Руските медии, излъчващи на арабски, бомбардират публиката с огромно количество съобщения, за да получат по-голямо отразяване от противоположния лагер, потвърждава колумнистът на Би Би Си Ахмед Нур.

Арабските потребители на новини са критикували западния подход и преди настоящто обостряне и с радост са приемали това, което им предлагат руските медии, добавя колумнистът.

Изместването на дискусията от войната в Украйна, твърденията за двойните стандарти на Запада и сравняването на настоящата ситуация с предишни войни в Близкия изток са част от триковете, използвани от руските медии в арабскоговорящото пространство.

В крайна сметка – Русия е представена като Давид, убиващ Голиат, в своята справедлива война със Западния свят, въплъщение на колониалното зло, добавя Овейдат.

„Аз не виждам абсолютно никаква разлика между нахлуването на Джордж Буш в Ирак през 2003 г. и нахлуването на Путин в Украйна. Рияд не участва в този конфликт“, описва професорът по политически науки и директор на Центъра за стратегически изследвания „Сауд ал-Фейсал“ Мансур Алмарзоки в интервю за „Шпигел“

„Сама по себе си постановката на въпроса за украинската криза, която САЩ и Европа се опитват да наложат на арабския свят, не е близка за арабските страни“, съгласен е Кирил Семьонов, експерт от Руския съвет по външни работи.

Според него войната в Йемен е много по-важна за арабския свят и в очите на много страни от региона тя е като две капки вода подобна на украинската: „Затова позицията на Русия за много страни не е неразбираема и необяснима, както е например в Европа“.

Новият смел свят или какво общо има Сирия с него

Победата на Русия ще добави аргументи към онези, които търсят алтернативен модел на управление на демокрацията, промяна в геополитиката, нов поглед към международното право и различен модел на сигурност.

Кървавите протести от 2011 г., останали в историята като „Арабската пролет“, не доведоха до демократични промени, а имаха обратен ефект в арабския свят – почти всички страни оттогава се върнаха към авторитаризъм и загубиха последните зрънца от вяра в демокрацията.

Последното проучване на общественото мнение показа, че гражданите на Арабския свят губят вяра, че демокрацията може да донесе стабилност на Близкия изток и Северна Африка.

„Успехът на Русия само ще засили авторитаризма в Близкия изток, много държави от Арабския свят ще искат да направят мини копие на Русия у дома“, каза Анисе Ван Енгеланд, експерт от катедрата по международна сигурност и право в университета „Кранфийлд“.

Русия се възползва от факта, че САЩ са загубили интерес към Близкия изток и отдавна се опитва да запълни създалия се вакуум. Повратният момент, който промени баланса на силите и отношението към Русия и света, според много експерти е войната в Сирия и особено намесата на Русия към конфликта.

„Русия показа какво може да направи в Сирия, демонстрира твърда сила, а Арабският свят уважава силата и се отнася към Русия по същия начин“, казва преподавателят от университета Лион-2 и директор на изследователската група за Средиземноморието и Близкия изток във Вашингтонския институт за близкоизточна политика Фабрис Баланш.

Съединените щати не изпълниха собственото си обещание и не наказаха режима на сирийския президент за използването на химически оръжия, което развърза ръцете на Башар Асад и основния му съюзник Русия.

Оттогава, смята експертът, арабските страни смятат, че колективният Запад не е толкова всемогъщ и страшен, колкото Русия, и не може да използва сила, както го прави Путин.

„Те вече не се страхуват от Съединените щати, не се страхуват от западните санкции. В края на крайщата – те могат да се обърнат към Русия“, казва Баланш. „Войната в Сирия бележи края на западната хегемония в света. Защото за първи път след разпадането на СССР Русия предотврати свалянето на режим. Кадафи беше последният лидер, който беше свален. През 2011-2016 г. настъпи промяна“

„Те разбират, че Русия се превръща в нещо като нов полюс, нова сила в новия многополюсен свят, за който Путин толкова често говори, а арабските лидери повтарят(след него) „, каза Баланш.

Арабските лидери след сирийската война добиха усещането, че Русия „не изоставя своите“, включително, докато САЩ не подкрепиха нито Мубарак в Египет, нито Зина ал-Абидин Бен Али в Тунис, които избягаха след протестите от Арабската пролет.

Нефт, газ, зърно

Войната в Украйна вече засегна няколко важни сектора за икономиката на Арабския свят – от нефт и газ до вноса на селскостопански продукти, търговията с оръжия и туризма.

Петролните монархии от Персийския залив се облагодетелстват от настоящата ситуация, нарастващите цени на енергията ще им позволят да печелят повече и да увеличат доставките на газ за Европа.

Ливан, Тунис и Египет са зависими от руското зърно, руски бизнесмени се местят в ОАЕ, а Египет, заедно с Русия, подкрепя една от воюващите страни в съседна Либия.

Алжир купува оръжия от Русия, Мароко се надява на гласа на Русия в Съвета за сигурност в спора със Западна Сахара, а Иран и Русия са съюзници в Сирия.

Страните от Персийския залив комуникират с Русия в рамките на ОПЕК + и все още не са се вслушали в призивите на САЩ и Европа да увеличат производството на петрол.

Тази седмица американският президент Джо Байдън, който ще дойде на среща на върха в саудитския град Джеда, ще се опита да ги убеди да увеличат добива на черно злато. Той за първи път ще се срещне със саудитския престолонаследник и фактически владетел на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман.

Отношенията между Мохамед бин Салман и САЩ са напрегнати след убийството на журналиста Джамал Хашоги в Турция. Американските разузнавателни агенции лично посочиха с пръст престолонаследника, твърдейки, че именно той е одобрил убийството на Хашоги – постоянен критик на саудитските власти , избягал в САЩ именно заради политическите си възгледи. Байдън обеща още през 2019 г., че Саудитска Арабия ще плати за убийството на журналиста.

„Много страни в Близкия изток се опитват да намерят баланс в отношенията със САЩ и Русия, но те могат да станат заложници на конфликта, в зависимост от развитието му“, пише Маргарет Дийн, научен сътрудник във Вашингтонския институт.

Общественото недоволство от начина, по който властите се справят с поредната криза, провокирана от нахлуването на Русия в Украйна, може да доведе до протести и допълнително да увеличи нестабилността в Близкия изток и извън него.

По-нататъшното отношение на Арабския свят към войната в Украйна ще зависи от успеха или неуспеха на Русия, смятат експерти.

Арабските държави са прагматични и ще наблюдават как се държат САЩ, тъй като Вашингтон остава важен съюзник за много страни в региона, казва Мериса Персимън от Центъра „Удроу Уилсън“.

„Влиянието на Русия в региона ще остане непроменено. Русия ще успее да запази всички позиции. Засега нищо не показва отслабване“, е убеден руският експерт Кирил Семьонов.

Източник: news.bg

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram