Прокуратурата: Петима министри са позлатили „Дънди Прешъс“


Концесията за находище „Челопеч“ е в полза на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ и при сключването є не е защитен държавния интерес, съобщава вестник „Труд“. Това сочи прокурор Красимир Кирилов от Софийска градска прокуратура в постановлението си, с което на 17 август праща разследването в Специализираната прокуратура с мнение, че петима енергийни министри, подписвали договори и споразумения с канадската компания трябва да бъдат разследвани за безстопанственост.

Прокурор Кирилов установява също, че с договора и последвалите анекси към него не може да се контролира нито съдържанието, нито количеството на изнесените от страната концентрати и смеси.

Налице е очевидна тенденция за увеличаване на добивите при намаляване на концесионното възнаграждение, както и невъзможност то да се актуализира, макар да има значително покачване на цената на златото, пише още обвинителят до колегите си от Спецпрокуратурата, които по закон водят досъдебните производства срещу представители на високите етажи на властта.

Делото е образувано по сигнал на икономиста от Бургас Николай Едрев от февруа­ри т. г. По него са събрани 17 тома с материали, които Кирилов изпраща на колегите си спецпрокурори. Въпросните петима министри са Петър Жотев от правителството на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета „Сакскобургготски“, Петър Димитров от Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета „Борисов 1“ и настоящият енергиен министър Теменужка Петкова.

Държавата е била ощетена с милиони от неконтролиран добив на ценни метали, тъй като в концесията с „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ са и само три от металите – злато, мед и сребро, като останалите 38 са изнасяни в Намибия и Китай безконтролно.

Основният договор за концесията на мина „Челопеч“ е сключен на 19 май 1999 г. от покойния министър Александър Божков, който половин година по-късно е освободен от поста. Неговият наследник Петър Жотев на 19. 09. 2000 г. сключва допълнително споразумение. Чрез него са нанесени щети, тъй като задължителната минимална екологична програма е съкратена от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000 долара на 8 302 857 долара.

Отменен е бил Контролният съвет от договора, както и задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Което означава само едно – канадците могат да добиват ценни метали, колкото си решат, избягвайки концесионната такса, която е процент от добива.

По време на правителството на НДСВ вицепремиерът Лидия Шулева подписва в края на февруари 2004 г. ново споразумение със задна дата, което намалява наполовина и без това неплащаната в пълен размер концесионна такса. То е със срок от 1.01.2004 г. до края на 2010 г., с което обвързва и следващото правителство.

Намаляването е оправдано с „неблагоприятни условия“. Прокуратурата обаче е категорична, че това не е вярно, тъй като добивът скача от 624 310 тона на 1 088 431 тона, при това реалните числа са неизвестни и вероятно са много по-високи, поради липсата на контрол върху тях.

Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната, с което лишава държавата от данъци в полза на трети страни. Окончателно е загубен и контролът върху изнасяната руда.

Отменен е и член от първоначалния договор за промяна на концесионното възнаграждение при трайни изменение на пазарните условия, продължаващи повече от 6 месеца. Държавата отново губи милиони, защото при сключване на договора през 1999 г. цената на тройунция е била 300 долара, докато сега е 1769.

Следващите трима министри – Петър Димитров, Трайчо Трайков и Теменужка Петкова отново сключват допълнителни споразумения с концесионера през 2008, 2009 и 2015 г., които отново не са в в полза на държавата. След проверка на Сметната палата през 2013 г. на Министерството на енергетиката е дадена препоръка да се направи финансово-икономически анализ на концесията и да се предприе­мат действия за баланс между ползата и рисковете.

Седем години по-късно това още не е е направено. За престъплението, в което могат да бъдат обвинени петимата министри, те могат да получат до 12 години затвор.

Междувременно канадската компания „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ отказа през юни да подпише договор с Министерството на енергетиката за проучвания за злато и полезни изкопаеми в площ Свети Никола, заради протести на хората от Старозагорско. Тя има вече издадено разрешително от 13 декември м. г., подписано от министъра на енергетиката Теменужка Петкова.

Бургаският икономист Николай Едрев:
Пропуснатите ползи са към 25-30 милиарда лева

„По мои изчисления държавата от 1999 г. досега е загубила към 25-30 милиарда лева от договора за концесията. Когато той е подписан, цената на тройунция злато е била 300 долара, а сега е 1769 долара“. Това каза днес Николай Едрев от Бургас пред вестник „Труд“. Той е икономист и член на сдружение „Алтернативна енергия“. На 23 февруари е подал сигнала до прокуратурата, а днес – 26 август, е подал искова молба да се прекрати концесията на „Дънди Прешъс“ поради опасност за националната сигурност.

„Борбата на сдружението ни започна през 2015 година, след като беше сключен анекс от Теменужка Петкова, в което се поиска засекретяване на всички договори с „Дънди Прешъс Металс“. Заведохме дело в Административен съд за отказан достъп до обществена информация и го спечелихме.

Министерството беше принудено да ни предостави договора и допълнителните споразумения към него. Договорът всъщност е един. Споразуменията са пет на брой, сключвани от всички министри на енергетиката досега“, каза още Николай Едрев./КРОСС/

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram