Постигането на максимална публичност и прозрачност за работата на министър-председателя и Министерски съвет по най-важните за държавата теми и приоритети е от първостепенна важност и отговорност пред обществото. Това заяви Делян Пеевски, председател на ПГ на ДПС.
Времената на работа “на тъмно” и задкулисните, безпринципни договорки приключиха, напомни Пеевски.
Изпълнението на конституционните разпоредби за контрол върху работата на правителството от страна на парламента, който е изразител на волята на избирателите е именно в тази публичност, с която ние се ангажираме, коментира Пеевски.
Затова ще бъдем максимално изискващи и активни по отношение на действията на правителството и премиера, като всеки получен от тях отговор ще бъде публикуван, за да може хората да знаят какво се работи, от кого се работи, кой носи отговорност за действията, които се предприемат и най-важното, за да имаме непрекъсната обратна връзка с хората, заявява Пеевски.
Държим премиерът и воденият от него МС да разберат ясното място на изпълнителната власт в парламентарната република, това че дължат отчет за работата си и че тази отчетност се случва чрез и пред Парламента.
На базата на контрола от парламента, ние ще информираме хората за това какво се случва, за да могат да дадат своята оценка, обяви Пеевски.
Това е моделът, по който ще се работи и занапред, категоричен е председателят на ПГ на ДПС. От премиера и правителството очакваме да бъдат адекватни на тези изисквания, допълва той.
Днес получихме отговор от премиера на изисканата писмена информация за действията на правителството по отношение на изпълнението на най-важния приоритет пред страната – приемането на България в Шенгенското пространство.
В отговора се съдържа информацията за проведените срещи и разговори с външнополитически лидери и фактори, както от министър-председателя, така и от вицепремиера Мария Габриел и министрите, натоварени с процеса.
Публикуваме пълния текст на отговора, като очакваме оценката на хората за свършеното до тук, напомни Делян Пеевски.
ДО
Г-Н ДЕЛЯН ПЕЕВСКИ
НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА ДПС
В 49-ОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
На Ваш изх. № АД-49-354-09-385/26.10.2023 г.
Към Наш вх. № 01.01-104/26.10.2023 г.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПЕЕВСКИ,
Във връзка с получено от Вас писмо, свързано с предоставяне на информация за хода на процеса по присъединяване на Република България към Шенгенското пространство, Ви уведомявам за следното:
Усилията на правителството за пълноправно присъединяване на България към Шенгенското пространство са общи и координирани, доколкото темата не попада само в компетентността на отделно министерство или на Министерския съвет, а на изпълнителната власт като цяло. Разбира се, откроява се ролята на отделни членове на Министерския съвет предвид тяхната ръководна роля в определени сфери на обществения живот, най-тясно свързани с процеса на присъединяването към Шенгенското пространство – министър-председателя, заместник министър-председателя и министър на външните работи, министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието, министъра на икономиката и индустрията.
Като едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството. Осъществявайки тези си правомощия по отношение на процеса за присъединяване на страната ни към Шенгенското пространство са проведени следните срещи на ниво министър-председател:
15 юни 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с комисар Йоханес Хан (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
22 юни 2023 г. – съвместна среща на министър-председателя акад. Николай Денков и заместник министър-председателя и министър на външните работи Мария Габриел с посланиците на държавите-членки на ЕС в София;
22 юни 2023 г. – телефонен разговор на министър-председателя акад. Николай Денков с министър-председателя на Нидерландия г-н Марк Рюте, по време на който е обсъден напредъкът на България в процеса по присъединяване към Шенгенското пространство;
29 юни 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с министър-председателя на Нидерландия г-н Марк Рюте в рамките на Европейския съвет в Брюксел;
29 юни 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с канцлера на Република Австрия г-н Карл Нехамер в рамките на Европейския съвет в Брюксел;
29-30 юни 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с Еманюел Макрон, президент на Френската република, в рамките на Европейския съвет в Брюксел (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
29-30 юни 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с федералния канцлер на Федерална република Германия г-н Олаф Шолц, в рамките на Европейския съвет (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
29-30 юни 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с председателя на Европейската комисия, г-жа Урсула фон дер Лайен в рамките на Европейския съвет (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
29-30 юни 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с председателя на Европейския съвет, г-н Шарл Мишел в рамките на Европейския съвет (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
29-30 юни 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с председателя на Европейския парламент, г-жа Роберта Мецола в рамките на Европейския съвет (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
29-30 юни 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с министър-председателя на Великото херцогство Люксембург г-н Ксавие Бетел, в рамките на Европейския съвет (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
29-30 юни 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с министър-председателя на Кралство Дания г-жа Мете Фредериксен, в рамките на Европейския съвет (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
3 юли 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с Н. Пр. г-жа Ирене Планк, извънреден и пълномощен посланик на Германия в София (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
14 юли 2023 г. – посещение на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков в Букурещ (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
20 юли 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с г-жа Джузепина Дзара, извънреден и пълномощен посланик на Италианската република в България, София (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
21 юли 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с посланика на Френската република г-н Жоел Мейер (основен акцент от срещата: „Франция подкрепя присъединяването на България към Шенгенското пространство“);
24 юли 2023 г. – работно посещение на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков в Гърция (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
1 август 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с посланика на Кралство Дания г-н Йес Брогорд Нилсен (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
21 август 2023 г. – посещение на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков в Атина (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
24 август 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с извънредния и пълномощен посланик на Кралство Испания в София Н. Пр. Алехандро Поланко Мата (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
4 септември 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с посланиците на Кралство Дания, Кралство Швеция и Република Финландия (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
5 септември 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с Н. Пр. г-н Раймунд Фурер, извънреден и пълномощен посланик на Конфедерация Швейцария в София (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
14 септември 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с комисар Вириниюс Синкявичюс (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
14 септември 2023 г. – телефонен разговор на министър-председателя акад. Николай Денков с министър-председателя на Кралство Нидерландия г-н Марк Рюте;
21 септември 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с посланика на Република Полша г-н Мачей Шимански (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
28 септември 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с посланика на Австрия Андреа Икич-Бьом;
2 октомври 2023 г. – интервю на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков за австрийския всекидневник Der Standard;
4 октомври 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с федералния канцлер на Германия (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
5 октомври 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с президента на Франция (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
6 октомври 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с президента на Френската република Еманюел Макрон, в рамките на неформалния Европейски съвет в Гранада (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
9 октомври 2023 г. – тристранна среща на премиерите на България, Румъния и Гърция в Евксиноград в присъствието на заместник-председател на ЕК комисар Маргаритис Схинас и комисар Адина Валеан (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
11 октомври 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с председателя на Националния съвет на Австрия Волфганг Соботка;
12 октомври 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с г-жа Лоранс Бун държавен секретар по европейските въпроси на Френската република, в рамките на работното ѝ посещение в София (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство);
12 октомври 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков с делегацията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) на Европейския парламент;
24 октомври 2023 г. – среща на министър-председателя акад. Николай Денков с канцлера на Австрия Карл Нехамер във Виена;
26 октомври 2023 г. – среща на министър-председателя на Република България акад. Николай Денков със заместник-председателя на Европейската комисия г-жа Вера Йоурова (изразена подкрепа за пълноправното членство на България в Шенгенското пространство).
Министерството на външните работи има ключова роля и работи активно за подготовката и успешното осъществяване на срещите и участията на министър-председателя на Република България по темата членство на България в Шенген, включително с премиерите на държавите-членки, които поддържат резерви в тази насока. МВнР предоставя аналитични материали и аргументи и тезиси по темата за разширяването на Шенгенското пространство за разговори на министър-председателя с колегите му от Нидерландия, Австрия, Германия, Франция, Гърция, Румъния, Хърватия. В посещенията на министър-председателя, както и в неговите срещи по правило участват представители на МВнР на различни равнища (зам.-министър на външните работи, генерален директор и директор по европейските въпроси, ресорни по темата Шенген дипломати).
Пълноправното присъединяване на Република България към Шенгенското пространство е основен външнополитически приоритет на правителството на Република България, заложен в Програмата за управление на страната ни.
Заместник министър-председателят и министър на външните работи – г-жа Мария Габриел, полага непрекъснати и целенасочени действия за успешно завършване на процеса на пълноправно присъединяване на България към Шенгенското пространство. Под нейно ръководство екипите в Министерския съвет (в качеството ѝ на вицепремиер) и в Министерството на външните работи (като министър на външните работи) работят системно и последователно за постигане на положително решение в Съвета на Европейския съюз по този въпрос. Води се постоянен диалог както с държавите членки, имащи специфични съображения във връзка с пълноправното ни членство в Шенген, така и с тези, чиято досегашна подкрепа по темата също не трябва да се приема за даденост.
От встъпването ѝ в длъжност като заместник министър-председател и министър на външните работи на Република България г-жа Габриел е провела 326 срещи, участвала е в 107 конференции и е осъществила 19 работни посещения в чужбина. На всички от тях, когато форматът го е позволявал, е акцентирала върху основния външнополитически приоритет на България – да бъде най-накрая постигнато пълноправно присъединяване на страната ни към Шенгенското пространство, след като сме изпълнили техническите критерии в тази насока преди повече от 10 години.
Заместник министър-председателят и министър на външните работи е провела срещи както с председателя на Европейската комисия, председателя на Европейския съвет и редица комисари, така и с министри на външните работи на държавите членки на ЕС. В постоянен контакт е с настоящото Испанско председателство на Съвета на ЕС, работи активно и с членове на Европейския парламент с оглед осигуряване на подкрепа за страната ни. За последните два месеца са проведени срещи с председателя на Националния съвет на Австрия Волфганг Соботка, с министрите на външните работи на Австрия Александер Шаленберг и Нидерландия Ханке Бруинс Слот, със заместник-председателя на ЕНП и евродепутат от Нидерландия Естер де Ланге, както и с извънредните и пълномощни посланици на Нидерландия Симон Ван Дер Бург и Австрия Андреа Икич- Бьом в България. Темата е дискутирана и в рамките на проведените двустранни срещи по време на 78-та сесия на Общото събрание на ООН.
Усилията на министъра на вътрешните работи – Калин Стоянов, също са насочени към убеждаване на резервираните държави членки – Нидерландия и Австрия, съгласуване на съвместни действия с Румъния, координация с Европейската комисия, Испанското председателство и други партньори.
Министър Калин Стоянов проведе среща с министъра на миграцията на Нидерландия Ерик Ван Ден Бург в рамките на неформалното заседание на Съвета ПВР в Логроньо, Испания на 20 юли. Втора среща беше планирана за заседанието на Съвета ПВР в Люксембург на 19 октомври, но в последния момент не успя да се състои на министерско ниво и беше проведена на ниво директори по международна дейност. В рамките на срещите беше обсъдена актуалната миграционна ситуация в страната, работата на България по гарантиране на високо ниво на сигурност по външните граници на ЕС, борбата с контрабандата на мигранти, недопускането на вторични движения и други въпроси от интерес за Нидерландия.
В рамките на Съвета ПВР на 28 септември в Брюксел и по време на двустранно посещение във Виена на българска делегация, ръководена от министър-председателя акад. Николай Денков на 24-25 октомври 2023 г., министър Стоянов проведе две срещи със своя австрийски колега Герхард Карнер.
С оглед укрепване на взаимното доверие, България и Австрия продължават да изпълняват подписания на 23 януари 2023 г. двустранен План за действие за предотвратяване на незаконната миграция. Планът съдържа конкретни мерки в пет области: защита на външните граници, пилотен проект за ускорени процедури за предоставяне на убежище, сътрудничество по регламента Дъблин, борба с контрабандата на мигранти и сътрудничество при връщането. В резултат от изпълнението на Плана сериозно са укрепени контактите между структурите за борба с организираната престъпност и по-специално в борбата с каналджийството, засилени са оперативните контакти, както и обменът на информация в реално време. Подобрен е анализът на миграционната обстановка и е формирано общо разбиране на двете страни за адресиране на актуалните предизвикателства. Съвместната работа доведе до по-целенасочени и координирани действия, които допринасят за намаляване на незаконната миграция.
Министър Калин Стоянов проведе видеоконферентен разговор с комисар Илва Йохансон на 17 октомври 2023 г., на който беше обсъден въпросът за членството на България в Шенген.
България успешно изпълнява съвместен Пилотен проект с ЕК за ускорени процедури за убежище и връщане. Пилотният проект представлява доброволен принос на страната ни към общите европейския усилия за справяне с миграционните предизвикателства и осигуряване на ефективен отговор на ниво ЕС. Сред основните резултати от пилотния проект може да се посочи засилената подкрепа от европейските агенции в областите на граничното управление, връщането, убежището и борбата с контрабандата на мигранти. Подписан беше съвместен План в областта на връщането с Фронтекс, оптимално се използват човешките и технически ресурси на агенцията за ефективен граничен контрол, стартира процеса по подобряване на дигитализацията на системите за убежище и връщане. В края на м. август беше създадена Оперативна целева група за борба с контрабандата на мигранти, с участието на Европол, Гърция, Молдова и Румъния. Тази платформа осигурява възможност за провеждане на по- ефективни разследвания на международни организирани престъпни групи, занимаващи се с контрабанда на мигранти. България има амбицията към целевата оперативна група да се включат и други държави, ако бъде установено, че част от пътя на нелегалните мигранти минава през тях.
Продължаваме тясната координация с Румъния. На срещи на политическо и експертно ниво се обсъждат компенсаторните мерки за гарантиране на сигурността след отпадане контрола по вътрешните граници.
Основен акцент в диалога с Испанското председателство е поемането на ангажименти от тяхна страна, темата за разширяването на Шенген с България и Румъния да остане приоритетна в дневния ред на Съвета. Работим за това, Председателството да не намалява усилията и интензитета в диалога с Хага и Виена. В този смисъл, на 28 септември министърът на вътрешните работи на България проведе среща с министъра на вътрешните работи на Испания, Фернандо Гранде-Марласка Гомес.
Последователно работим със съседни трети страни, с цел осигуряване на надежден контрол по една от най-чувствителните и натоварени външни граници на ЕС, както и за недопускане на вторични миграционни движения в ЕС.
Осъществяваме редовен диалог с Турция. На 9-10 октомври министърът на вътрешните работи проведе посещение в Турция, в рамките на което с неговия турски колега бяха обсъдени въпросите за охраната на съвместната граница и борбата с контрабандата на мигранти. Договорено беше активизиране на мерките за предотвратяване на нелегалните преминавания на границата и беше засилено оперативното сътрудничество. В резултат, отчитаме намаление с повече от два пъти на опитите за нелегално преминаване на границата.
Полагаме усилия за по-силното ангажиране и на Сърбия в охраната на общата граница и в борбата с контрабандата на мигранти. България изпълнява задълженията си по реадмисия на лица от Сърбия, като само за първите девет месеца на 2023 г. обработените молби за реадмисия от Сърбия са със 60% повече от същия период на 2022 г.
Като държава членка на Европейския съюз България винаги се е ангажирала с прилагането и защитата на основните принципи на Съюза. Настоящото правителство продължава да предприема необходимите действия за защита на върховенството на закона и основните права с водеща роля на министъра на правосъдието.
Българската държава е ангажирана в осъществяването на реформи в сферата на съдебната система, противодействието на организираната престъпност и корупцията, свободата на медиите и медийния плурализъм и категорично е заслужила да получи положително развитие по тази важна не само за страната, но и на целия ЕС тема.
Важно е да се отбележи, че с решение от 15 септември 2023 г. Европейската комисия прекрати действието на Механизма за сътрудничество и оценка (МСО) за България и Румъния. Той беше създаден за двете държави през 2006 г., преди присъединяването им към ЕС.
Прекратяването на МСО е признание и безрезервна оценка, че чрез работата на правителството и Народното събрание българската страна е успяла да осъществи фундаментални и устойчиви реформи в областта на върховенството на правото, които ясно показват способността на страната ни да изпълнява задълженията си като предвидим и надежден член на Европейския съюз.
Включването на България в Шенгенското пространство е от съществено значение и за компаниите от всички сектори от българската икономика, както и за чуждестранните инвеститори в страната. Ползите от Шенгенското пространство са свързани с намаляване на трафика по границите, подобряване на транспортната свързаност и развитие на логистичната инфраструктура, което ще допринесе за засилване на икономическите отношения в региона, както и за повишаване на инвеститорския интерес към страната. България изнася стоки предимно за държавите от ЕС чрез сухопътни товарни превози през Румъния и Унгария към останалите държави членки в Северна и Западна Европа или през Гърция към Италия и държавите членки на юг. Превозването на стоките без забавяне от граничен контрол ще спести време и финансови средства, както на превозвачите, така и на предприемачите и търговските компании.
На 12-13 ноември 2023 г. министърът на икономиката и индустрията, г-н Богдан Богданов, ще участва във Виенския икономически форум, с цел да се представят ползите от приемането на България в Шенгенското пространство.
На 23 ноември 2023 г. в гр. Русе ще се проведе българо-румънска конференция по темата Шенген под наслов „Обединена Европа – един път към икономическа сигурност и устойчива интеграция“, организирана съвместно от Министерство на икономиката и индустрията на България и Министерство на икономиката, предприемачеството и туризма на Румъния, с участието на политически представители и бизнес средите.
Също така, във връзка с участието на посланика на България в Австрия в дискусия на тема „Бъдещето на Шенгенското пространство: Проучване на неговото разширяване“, организирана от Австрийския институт за Дунавския регион и Централна Европа, от страна на Министерство на икономиката и индустрията е предоставена информация на Министерство на външните работи относно икономическия ефект от присъединяването/неприсъединяването на България в Шенген.
Решението за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство изисква постигане на единодушно съгласие на всички държави членки на ЕС в рамките на Съвета на ЕС.
Австрия изразява резерви по причини, свързани с цялостното функциониране на Шенгенското пространство, което е подложено на натиск поради засиления миграционен натиск. Австрия счита, че докато не бъде разрешен този проблем, не следва да се пристъпва към разширяване на Шенген. В този смисъл основният акцент в диалога с Австрия продължава да бъде предоставяне на аргументи в подкрепа на това, че членството на България ще допринесе за цялостното състояние на Шенгенското пространство като намали рисковете за сигурността. По отношение на Австрия, диалогът на политическо ниво е активен на всички нива – от високо политическото до експертното. С австрийската страна продължава активното ни сътрудничество в областта на миграцията и граничния контрол. Австрийското правителство признава публично ангажираността на България в опазването на външната граница на ЕС и отчита пилотния проект за ускорени процедури за убежище с България на българо-турската граница като положителен пример за развитието на миграционната политика на ЕС. Публикуваният на 18 октомври т.г. положителен доклад на ЕК за изпълнението на пилотния проект потвърждава постигнатите солидни резултати и най-добри практики в областите на ускорените процедури за убежище и ефективното връщане, управлението на границите и сътрудничеството със съседните държави.
Нидерландия последователно обвързва членството на България в Шенген с изпълнението на изискванията по Механизма за сътрудничество и оценка и Върховенство на закона. След приетото от ЕК на 15 септември 2023 г. официално решение за прекратяване на Механизма за сътрудничество и оценка по отношение на България и Румъния, Нидерландия постави допълнително условие за промяна на своята позиция провеждането на нова доброволна мисия за установяване на фактите по Шенген. В началото на м. ноември Нидерландия официално поиска от Европейската комисия да организира мисията. Това ще бъде трета мисия, която България ще приеме, след вече проведените две през м. октомври и ноември 2022 г., в които обаче не участваха представители на Нидерландия. По отношение на Нидерландия, диалогът на политическо ниво е активен на всички нива – от високо политическото до експертното. На 8 септември 2023 г. нидерландското правителство изпрати писмо до нидерландския парламент, в което отчете постигнатия значителен напредък в областта на върховенството на правото, което е важен за Хага елемент за вземане на решение за присъединяване на България към Шенгенското пространство, като очакват да бъдат завършени и реформите, свързани с привеждане на състава на Висшия съдебен съвет в съответствие с европейските стандарти, подобряване функционирането на Инспектората към ВСС, както и завършване на реформата на Комисията за борба с корупцията. На този етап Нидерландия очаква оценката на ЕК по писмото на България, което беше изпратено на 20 октомври т.г. до председателя на ЕК, относно постигнатия напредък в областта на върховенството на правото, като при положителен резултат и увереност, че позицията може да се измени, ще се стартира подготовката за провеждане на мисия за установяване на фактите в България, за която страната ни многократно е заявила своята готовност.
В контекста на всичко горепосочено следва да се отчете и годишното обръщение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза, в което България бе спомената няколко пъти с добрите примери, които дава. Безспорно, най-голямото признание, което получихме бе декларираната готовност да се присъединим към европейското Шенгенско пространство.
В Резолюция на ЕП от 12 юли т.г. по темата, ЕП отправи призив за присъединяване на България (и Румъния) към Шенгенското пространство до края на настоящата година.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
Източник: Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram