Книгата „Зад завесата на прехода”, писана през 2019-та година, завърших така: „След Командира, останал без армия, бутафорния Цар, Пионера, фен на Троцки, и Пожарникаря, който гаси огньовете в чаша вода, потегля към Историята. Зад кулисите, в гримьорните, кипи трескава дейност. Публиката е в трепетно очакване. Идва времето кукловодите да извадят на сцената нов спасител. Зад завесата наднича шутът.”.
Един ден по телефона ми се обади стар приятел, телевизионният журналист Владо Береану. (С него сме имали доста приключения: Отразявахме в Букурещ-той за телевизията, аз, за вестник „Отечествен фронт”, екзекуцията на румънския лидер Николае Чаушеску; Писахме книга за убийството на писателя Георги Марков с отровен чадър в Лондон; Продавахме в Истамбул интервю на Тодор Живков за „Възродителния процес”; И какво ли не още… ) Владо ми предаде устна покана от името на „Шоуто на Слави”. От издателство „Изток-Запад” им изпратили книгата ми „Зад завесата на прехода”, за която вече стана дума. Иво Сиромахов – сценарист, и водещ, когато Слави отсъства, я прочел, видяла му интересна и решил да я представи на зрителите им. Затова искал да му гостувам в предаването. Имам доста резерви към шоуто, но опитът ме е уверил, че няма лоша реклама. Затова без особени колебания приех. И още не съжалявам, защото можах да се уверя лично, че както шоуто, така и партията на Слави Трифонов „Има такъв народ” се радват на трудно обяснима, но забележителна популярност. Поръчах си такси по телефона. Още не казал адреса на телевизия „7/8” в квартал „Васил Левски”, диспечерката възторжено възкликна: За „Шоуто на Слави”, нали? Още не седнал, шофьорът на таксито ме подхвана с някаква безкрайна, объркана история, как преди години возил шоумена, какво му бил обяснявал, как го слушал Слави. Говореше за Трифонов с възхищение, респект и надежда. И на тези и на предишните избори гласувал за партията му, бил сигурен, че ще управляват добре страната. Неговите колеги, приятели, роднини, всички се доверявали на шоумена: „Само той ще ни оправи”. После таксиджията започна да изрежда поред, ядно и цветисто, майките на Бойко Борисов, на Делян Пеевски, на Ахмед Доган, на Иван Гешев. Говореше, говореше, говореше…и изобщо не млъкна, докато не пристигнахме на адреса.
Сградата, в която Слави Трифонов е настанил телевизията си, е кокетно, три етажно блокче, в ново застроена, видимо „скъпарска”, част от квартала. На паркинга пред входа са подредени, като за парад, луксозни, много скъпи автомобили-джипове и лимузини. Начело на авто парка гордо се перчеше „Хамърът” на Дългия. На входа ме посрещнаха студените и подозрителни очи на охранителните камери и тълпа от бодигардове, пазеща телевизията, почти толкова свирепо, колкото, предполагам, и трезора с американския златен резерв във „Форт Нокс”. Гримьорната беше огромна. Дори и тази на Народния театър не е чак толкова луксозна. Вече бях гостувал доста пъти, за да представям книгите в различни телевизионни студия-при социалистите, в „Евроком”, в „България он еър”, в „А-1”, дори и в Националната телевизия. Навсякъде си е една и съща сиромашия, никъде няма толкова луксозни помещения и толкова скъпа техника, като в „7/8”-ми. (Каналът на Слави е платен. Струва седемдесет и осем стотинки на месец. Когато отидох да се абонирам, се оказа, че сме не повече от 4 500 човека. Кой го плаща всичко това?) Самият бос изобщо не се появи. Секретарката му ме осведоми, че след победата в парламентарните избори и старта на новия парламент той имал твърде много работа около партията, а офисът ѝ бил на съвсем друго място. (Журналист от вестник „Сега” се опита да го открие. Оказа се в апартамент, никой не му отворил, а съседите твърдели, че там има фирма за недвижими имоти.) За сметка на това, един след друг в гримьорната надникнаха заместникът му в „Има такъв народ” Тошко Димитров и активистът Филип Станев, писателят Иван Кулеков, капелмайсторът на оркестъра „Ку-ку бенд” „Маестрото” Евгени Димитров, двама от сценаристите-депутати. Всички те не си губеха времето в празни приказки, бяха твърде делови, държаха се супер професионално. Може, с пълно основание, доста хора, между които съм и аз, да ги смятат за „чалгари”, но телевизията си я правят на високо ниво. За партията не съм толкова сигурен. С Иво Сиромахов разговаряхме, като седях на известното диванче, на което разпитва гостите си Слави. Интервюто продължи повече от час, говорихме повече за миналото, за соца, но и за доста от наболелите проблеми на днешна България. От целия разговор обаче най-силно впечатление ми направи последния въпрос на водещия: „Нима наистина вярвате, че е възможно България да бъде измъкната от лапите на мафията. С цялата й престъпна мощ, със заграбените от нея заводи и фабрики, с милионите й в банките, с всичките тези мутри, инфилтрирани на най-високите места в силовите структури на държавата, а и навсякъде другаде?” Изборите отдавна бяха минали, те вече бяха станали най-голямата парламентарно представена партия, но Иво Сиромахов очевидно още не си беше дал сметка, че „суверенът” очаква именно от „Има такъв народ” да му върне държавата, открадната от мутрите и белите якички. И всички са в трепетно очакване лидерът Слави Трифонов да препусне с белия кон, за да спасява отечеството.
За разлика от досегашните „месии”, Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов, Слави Трифонов се създаде почти съвсем сам. Тласкан от убийствено его, с много хъс, самочувствие и нахалство, с удивителна последователност, трудолюбие и перфекционизъм, с изявени лидерски качества, а защо не и с музикален талант, момчето от затънтеното плевенско селце Учиндол се превърна в „златната кокошка” на българския шоу бизнес. Повече от тридесет години Дългия, както са свикнали да го наричат жълтите вестници, създаваше един след друг печеливши телевизионни формати като „Ку-ку”, „Каналето”, „Хъшове”, „Шоуто на Слави”. Концертите на бенда му в стил „фолклорно патриотарски”, „етно-рок” и „поп-фолк” препълваха залите и стадионите в България и по света с хилядите възторжени фенове от „чалга-поколението”. Слави се превърна едва ли не в „културната икона” на новите мафиотски времена, времената на победилия неолиберален капитализъм. От дълго време той почти е монополизирал медийното развлекателно пространство. Така успя да създаде културните кодове на „нео телевизията” и начерта политико-интелектуалната посока на хегемонията на консуматорството, „хейта”, забавлението и хедонизма.
Шоуменът сякаш следваше стриктно съвета на един от героите на Айн Ранд, как да се манипулират най-успешно хората:
„Убий представата на човека за ценности. Убий способността му да разпознава възвишеното. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме велики хора. Но няма да отричаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, до най-негодния, и ще пресечеш стремежите, както на великите, така и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв импулс към по-добро, към превъзходство, към съвършенство. Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще рухнат. Убивай със смях. Научи се да го използваш като унищожително средство. Превърни го в подигравка. Нареди им да се присмиват на всичко. Ако унищожиш святото в душата на човека, и самата му душа ще престане да е свята за него. Убий преклонението, за да убиеш героя в човека. Няма преклонение с кикот. Човекът ще се подчини и покорството му ще е безгранично. Ще се съгласява с всичко и няма да приема нищо твърде сериозно.”
„А аз те обгръщам като нежна лоза и тихо ти шепна, ще ти скъсам гъза…”. Признавам, че когато чух за първи път много ранната песен на Слави Трифонов и „Ку ку бенд”: „Ще ти скъсам гъза”, ми беше доста забавно. (Любопитен детайл е, че авторка на текста на песента е Соня Момчилова-пиарката на служебното правителство.) Струваше ми се, че подобен тип словесни провокации безмилостно събарят стените на сковаващия социалистически, идеологически обусловен, морал. След това постепенно започнах да си давам сметка, че подобни „разкрепостени” творби всъщност само рушат езика и стила и отварят широко портите пред агресивното настъпление на пошлостта. По онова време, почти същото като Слави правеше и колегата Петьо Блъсков с „новата журналистика” на сензационните вестници „168 часа” и „24 часа”. Пригласяха им и „славеите” Сашка Васева, Азис и Радо Шишарката. За да продаваш пошли стоки, първо трябва да създадеш пошли души. И трубадурите на новото време възпитаха няколко поколения верни потребители на пошлост. Те си се „кефеха” от пошлата леснотия, веселяшкото безхаберие, хвърлящото гюбеци отношение към живота. Така беше съградена „чалга държавата”.
После вече беше само въпрос на време, Слави да поиска, или пък да му наредят, да управлява тази държава. Затова той някак твърде лесно се добра до лостовете на властта: Без да участва в протестите; Без да прави скъпи предизборни кампании; Без да предложи сериозна програма; Без да се среща с избирателите; Без да участва в дебати; Без да дава много интервюта; Без дори да се кандидатира за депутат. Трябваше само да „брандира” корпорацията си „7/8”-ми с актуалните слогани: „Протест, промяна, мутри вън, мафия, изчегъртване.” И спечели добре, защото стоката с такива етикети буквално се разграбва на обществения пазар през 2021 година.
Клоунадата в политиката не е само български патент. Когато обществото започне да затъва в политическа, икономическа, социална и, преди всичко, морална криза, на сцената винаги се появяват и комиците. Актьори, сценаристи, режисьори, телевизионни водещи, продуценти, певци, хумористи, всички са там-време е за шоу. Защото животът вече тотално се е скапал и е станал само за подигравка. Ексцентричният палячо Йон Гнар най-неочаквано стана кмет на Рейкявик, столицата на Исландия. Той победи опонентите си с щедри обещания за безплатни хавлии в обществените къпални и „арктическа” бяла мечка в „Зоопарка”. Много се хареса и заканата му, неговата партия: „Най-добрата партия”, да бъде първата, която ще взема подкупите явно, за разлика от всички други, които го правят тайно. Мариан Шарец, комик, превъплащавал се в образите на Осама Бин Ладен и Фидел Кастро, почти единодушно беше избран за премиер на Словакия. На избирателите им хареса новаторската му управленска програма, акцентираща върху толерантността към хората с нетрадиционна сексуална ориентация, свободна употреба на канабис и борбата срещу глобалното затопляне. В Украйна, с убийствена преднина-подкрепа от над 14 милиона гласоподаватели-президентските избори спечели шоуменът Володимир Зеленски. Той просто премести подигравателната си реторика към провалилия се елит от своето „Политическо кабаре” в партията си „Слуга на народа”. С програма само от шест странички, президент на Гватемала стана комикът Джими Моралес. Шест странички, но с категорично заявление, че „нито е подкупен, нито е крадец”. С обещания да спре корупцията в градоустройството и транспорта, кмет на столицата на Армения Ереван стана клоунът Хайк Марутян.
Вдъхновител на всичките тях, а и на Слави, беше 71-годишният днес италиански комедиен актьор Бепе Грило. (Вестник „Ла Стампа” нарече Слави Трифонов „Бепе Грило в балкански сос”.) Антистемната, откровено популистка, партия на Грило „Пет звезди” – вода, околна среда, транспорт, интернет, развитие – участва с удивителен успех в няколко поредни парламентарни избори. Така тя стана неизменна част от управляващата конфигурация в Италия. Комикът обяви тотална война на цялата управляваща класа и без прекъсване и умора настоява всички корумпирани политици да бъдат незабавно „натирени от властта и набутани в затвора”. Защото „държава, която е в плен на мафията и на корупцията, функционира ден за ден няма как да предложи някаква перспектива на гражданите си.” Актьорът-политик е изключително популярен и днес в Италия. Блогът му beppegrillo. it e сред десетте най-четени в света. А списание „Тайм” го избра за „европейски герой” на годината”.
Българският герой се казва Слави Трифонов. Той вече е заел в съзнанието на хората мястото на Бойко Борисов като „новия месия”. Доста от тях обаче (между които съм и аз) приемат партията на Слави „Има такъв народ” по-скоро само като инструмент за отстраняването на ГЕРБ и Бойко Борисов от властта. И по-добре, защото иначе продължава да си съществува реалната опасност да налетим пак от трън, та на глог. И да си отгледаме нов култ и нов диктатор. Шоуменът дълго време успяваше да подържа около себе си симпатичната мистична аура на тайнственост и загадъчност. Но над него и „Има такъв народ” вече се натрупа планина от сериозни въпроси и тежки подозрения.
Мутра ли е Слави? През времето на предизборната кампания, а и след победата в парламентарните избори, той контактува с хората само от екрана на собствената си телевизия и през социалните мрежи, като Фейсбук, Ютуб и Инстаграм. Така открито демонстрира недоверие и презрение към менстрийм медиите и политическия елит. „На живо”, на терен, той се появява изключително. Но как само го прави! Почти като идола му в младостта (според собствените му откровения) – разстреляния подземен бос Георги Илиев „Главния”. При избирателите си Слави Трифонов „Дългия” пристига с мощни джипове. В тях, освен него, пътуват поне още 10 души охрана! Всички те са въоръжени с пистолети и други леки оръжия, говорят си по радиостанции, а един дори мъкне и заглушител за телефони! Феновете на Слави са подложени на обстоен, унизителен преглед от много здрави момчета, все едно им предстои поклонение най-малко в Белия дом или поне в Пентагона: „Така е наредил шефът.“ Може би това е и една от причините жълтите вестници да си припомнят някои малко позабравени случки от миналото. Когато се появяваше на обществени места през 90-те години Слави изглеждаше като истинска мутра. С бръсната глава, с физика на боец от МА, с походка „Аз минавам, дръпни се.”, с черни, кожени якета и джинси, със заплашителни сатанински татуировки, със златен ланец и обици, с черен мощен джип с надпис: „Добрите момчета отиват в рая, лошите – където си поискат”. Дали това е било артистична мимикрия, помагаща му да се вписва в опасния елит на ъндърграунда, за да го опознае и после да го пресъздаде на сцената? Или пък е мечтаел да бъде част от него? Може би никога няма да разберем, но Слави беше добре приет в този свят. Той доста пъти беше забавлявал, в ролята на шут, босове на мафията, като братята -гангстери Васил и Георги Илиеви и олигарха Илия Павлов. Или пък, още по-зле, имаше съвместен бизнес с тях. Твърди се даже, че Слави Трифонов е масон, а в тайните на ордена го посветил босът на Мултигруп. („Да, бях приятел с мутрите.”, заявява откровено и гордо Слави в не едно интервю. Той плака горко, с искрени сълзи на погребението на Васил Илиев, наричайки го „един от най-достойните синове на България”. И публично се подигра в шоуто си на певеца Добрин Векилски – Дони, когато той се опита да създаде гражданско движение срещу организираната престъпност.)
И аз си припомних нещо. В късен септемврийски следобед на малко закъсняло лято, в самия край на отминаващия век, се разхождах лениво и безцелно сгорещения асфалт на „Слънчака” (курорта „Слънчев бряг”, както си му беше името през времената на соца). И, внезапно, съвсем случайно, попаднах в дискотека „Дулсинея”. Тя се беше „настанила” в сградата на стария ресторант „Несебърски къщи”, където понякога бях гостувал. На входа на дискотеката ми поискаха два лева, не беше никак много, сигурно затова беше претъпкано с „купонясващи” млади хора, говорещи различни езици. Шефът на охраната важно ме информира, че дискотеката е на господин Слави Трифонов. После излезе, че там шоуменът е съсобственик с бившия шеф на Общинския съвет на Несебър Митьо Янков. Него пък го гръмнаха, скоро след това, по време на нестихващите и по морето мутренски войни. Говореше се още, че заведението го „върти” Данчо Ментата, там той бил „Шефа”. (Тогава Данчо беше все още сервитьор, прякорът му беше „Салфетката”. После се преобрази в депутат, виден финансист, смени няколко партии и постепенно стана „дясната ръка” на Ахмед Доган и Делян Пеевски.) Имало идея да се прави и софийска дискотека на Слави Трифонов, този път в помещението на бившето казино “Севастопол”, на улица „Раковска”. По онова време казиното беше нашумяло като арена на гангстерски войни, водени от мутрата от „старата школа”, бившия гребец Иво Карамански, срещу борчетата и баретите, наричащи себе си „висаджии” и „сикаджии”. Било решено да се нарича “Камикадзе”, софийската “Дулсинея”, но дискотеката така и не тръгна. Обяснимо, макар “камикадзе” да значи етимологично “божествен вятър”, реално думата си означава “убиец-самоубиец”. Може и това да е била причината заведението да не тръгне. Дълго време на входа на “Севастопол” седеше макет на японски “камикадзе самолет”, поставен вертикално с крилата. Спомням си, че поне две-три години го държаха там, без да стартира официално софийската “Дулсинея”. Ползваха я само за частни партита. На тях понякога се появяваше и лидерът на ДПС Ахмед Доган.
Надничат ли и днес задкулисието и Доган зад гърба на Слави? Философът от село Дръндар, който обича да се изразява засукано и неразбираемо, неотдавна нарече сам себе си „управляващ параметър в геометрията на политическото пространство”. С прости думи това сигурно трябваше да означава, че понякога Падишаха благоволява да бракониерства в чужди електорални владения. Пример за такова бракониерство беше партия „Атака”, финансирана неведнъж от него. ( Във Фейсбук беше публикувана квитанция, подписана от Волен Сидеров, за получени един милион лева от почетния председател на ДПС.) Анти турският национализъм не е част от политическото пространство, владяно от Ахмед Доган. В обществото обаче има доста хора с подобни нагласи. Умно е, ако можеш да ги използваш в твоя полза. Всеки път, когато ги активираш, по аналогия със скачените съдове това ще влива нова енергия и в твоя електорат. Затова създаваш, чрез подставени и зависими от теб медии и лица, партия и чрез нея получаваш контрола над това политическо пространство. Съвсем същото е и със създаването на поредния „спасител на нацията”. Разликата е само, че там става дума за контрол над цялата държава. По този начин може да я спечелиш много бързо и много лесно. След 2001-ва – 2009-та година, наблюдаваме реализирането на този сценарий за трети път. Сокола участва в проекта „Симеон Сакскобурготски”. В обществото бяха насадени и успешно витаеха илюзиите за добрия цар. Много силна беше надеждата, че той ще ни приобщи към могъщите европейски монархии, към които по право принадлежи, и към съучениците му, приказно богатите шейхове на Близкия Изток. И така ще върне икономическия разцвет на България от 30-те години на миналия век. Защо да не я използваш тази заблуда и с нея да форматираш политическото пространство за определен период от време в твоя полза? После следва износване на мита и ново бракониерство. Доган има участие и в проекта „Бойко Борисов – отмъстителя”. Той трябваше да накаже строго и безмилостно всички, ограбили България в периода на мръсния преход. Затова отношенията между водещите политици по време на живота на „Проекта Борисов” заслужават най-голямо внимание. Огромна част от хората, намиращи се под контрола на Бойко Борисов, не знаеха нищо и дори не подозираха и не подозират за договорките му с Ахмед Доган и Делян Пеевски. Същото е положението и със Слави Трифонов. След царя и пъдаря, дойде време за шоу, времето на шута. Политическият елит на Прехода е тотално амортизиран, хората го мразят и презират, затова може да им бъде представен като „нов месия”, човекът, който от трийсет години се подиграва на всичко и на всички. Великият шоумен, който с едно щракване на пръстите ще „оправи” работата и ще постави всеки на мястото му. Точно както се случва на екрана на собствената му телевизия. Сценаристите, които му пишат текстовете и му водят листите, управленският екип, който той представи, избирателите му, може изобщо не са наясно какво стои отзад. А според много добре информиран източник, който се страхува да бъде назован, всички важни решения за партията „Има такъв народ” се вземат, след задължителни консултации на Слави с Орлин Алексиев. Алексиев е бившият „финансов министър” на София. Общински съветник от листата на ГЕРБ, той беше три мандата начело на най-могъщата комисия на Столичния общински народен съвет – финансовата. Затова винаги беше сочен като човек, който взема най-важните решения за столицата. Той бе представител на „Кметството” в общото събрание на Общинска банка и инициатор София да си върне контрола над нея. От банката тръгват контактите му с Делян Пеевски. А от там и с Ахмед Доган. (Любомир Каримански, член на Арбитражната контролна комисия на „Има такъв народ” и основен претендент за поста председател на Българската народна банка е бил шеф на банката на Фуат Гювен, за чиито топли връзки с почетния председател на Движението за права и свободи вече разказахме.) Слави Трифонов и Орлин Алексиев се срещат често в скъпия ресторант на олигарха Кирил Домусчиев в квартал „Изток”. Там сепарето струва 25 лева, а изисканите ястия удрят рекордни цени. Това е и единственото място, където Слави Трифонов може да бъде забелязан публично.
След като американците със „Закона Магнитски” удариха „право в сърцето” Делян Пеевски, Ахмед Доган изпадна в деликатна ситуация. Големите пари в ДПС идваха най-вече по линия на фирмите на Дебелото момче и трябваше бързо да се потърси свежо финансиране от друго място. Това вероятно беше и основната цел, заради която оперативният лидер на движението Мустафа Карадайъ беше изпратен в Турция. Според източници от самото движение, президентът Тайп Ердоган, освен пари е дал и „едно рамо” и за засилване на мотивацията на изселените наши сънародници да гласуват за ДПС. И действително, в навечерието на нашите парламентарни избори по улиците на Истанбул се появиха рекламни плакати на турски език, агитиращи за ДПС. Удивително беше, че същите такива плакати, макар и доста по-малко на брой, имаше и за ГЕРБ. Очевидно, унизителното посещение на Бойко Борисов при „братовчеда Тайпи” все пак е имало някакъв резултат. Така Ердоган ще може да разчита в бъдеще на още по-солидно представителство в българския парламент. Философът от „Сараите” се реши и на още една, твърде рискована маневра. Той предпазливо, но категорично започна да се дистанцира от корпулентния олигарх. Обикновено Ахмед Доган е подозиран, че е „човекът на Кремъл” в България. Обаче той винаги се е опитвал, при това доста успешно, да играе двойна игра, като посредник между Москва и Вашинтон. ( Както разказах в предишните си книги в това русло той беше вкаран от Андрей Луканов, от него наследи и тази роля. ) Затова, за да не дразни излишно американците, почетният председател на ДПС зачеркна Делян Пеевски от депутатските листи на движението. След това, в два смайващи поста в Инстаграм, ловкият играч от Сараите се опита да се разграничи от „Дебелото момче”. В постовете си Падишаха твърди, че до оттеглянето му от ръководството на ДПС „олигархичният модел Пеевски не е съществувал“ и са „били потискани всички опити да се създаде“. Доган, разбира се, пропуска да спомене „обръчите от фирми около ДПС”, за които сам си призна в „Шоуто на Слави”. А така също и наглите си хвалби, изречени в реч пред избиратели в село Кочан, община Сатовча, че „само той разпределя порциите”. В сензационните постове Доган не говори и за астрономическия милионен хонорар за „приноса” му в построяването на язовира „Цанков камък“, за покупката на ТЕЦ „Варна“ за жълти стотинки, за издълбаването за още дълбочина на пристанището към него с държавни средства, за присвоения „студен резерв“, за незаконното строителство на летния Сарай в Росенец.
Очакайте продължение!
Източник: Факел
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram