Нещо не е наред с протестния възторг. Скърца. Три месеца откак ГЕРБ падна и термометърът показва „промяна“, а се усеща като „още от същото“. Измисленият от партийния генералитет скандал с подслушванията безшумно затихна, „мнозинството на протеста“ в парламента зависи от ДПС. Брутален чадър е спуснат над шефа на НАП (чадър, а не просто кадрова грешка!), брутални са и навред назначенията (близкият до Радев Николай Цонев е във водния холдинг, близката нему Камелия Нейкова оглавява ЦИК и т.н.). Здравният министър лъже и маже, Трифонов играе на „иди ми – дойди ми“ като Борисов. Какво е различното с времето на ГЕРБ? А, да, не Бойко управлява, а Румен, не Даниел Митов бе изгърмян като кандидат-премиер, а Николай Василев. Тошко смени Дани (Кирилов) с визията си за държавното устройство. Много скоро ще настъпи разочарование: „Пак ни излъгаха“.
Реално погледнато обаче, лъжата е малка. По-голямо от нея е самозаблуждението. Активистите на „промяната“ и публиката й от самото начало се самозалъгват за очевидностите, водени от собствения си комфорт или страх да признаят фактите. Такива състояния има във всяко общество, но в българското с огромни. И се създават неимоверни илюзии, които пречат нещата да се осъзнаят реално:
- Още от първия ден на протеста лозунгът му бе „Да премахнем олигархията!“. Такива бяха плакатите, това говореха лидерите, това пишеше из медиите на протеста. Що за глупост? Няма държава в света без олигархия! Меркел на е ли олигархия, Макрон? Може тя да се видоизмени, да бъдат свалени нейни фигури, след революция да бъде пометена… Но винаги идва друга. Днес виждаме как Пеевски бе наритан, но никаква олигархия не си е отишла. Няма и помен, няма как да си тръгне! Някои протестни дейци лъжеха заради собствени облаги, но масата се самозалъгваше напълно безплатно. Ако се бе проумяло още в началото, че целта на събитията е просто да бъдат махнати Борисов, Пеевски и вероятно Гешев, днес нещата щяха да са понятни, дори успешни – тръгват си. Остават порядките, понеже са неизкореними.
- Също така още от първия ден се каза, че протестът „няма да влиза в договорки с нито една партия на статуквото“. Разбирай – той е и срещу ДПС и БСП. Смях в залата! Това не бе просто лъжа, лъсваща днес, когато поне едната е нужна за парламентарно мнозинство. Но и лъжа, която оряза възможността открито и честно още от началото да се сформира коалиция срещу ГЕРБ. Рестото много скоро ще е в наивната публика. Сараят пак раздава порциите. Наивната публика не искаше да забележи, че както „патриотите“ многократно трупаха точки на гърба на Доган, за да пробият в парламента, така и сега ДБ направи пробив след пъчене пред Сарая.
- „Има такъв народ“ е много интересна боичка в картинката. Партията е измислена именно, за да поведе „промяната“ – типичен месиански инженеринг. От самото начало протестът знаеше, че рано или късно ще взаимодейства с него. Просто друга възможност няма. И сега всички се правят на изненадани какви ги върши Трифонов. Няма нужда, отдавна се подготвят за килимчето му! Без лъжа щеше да е ясно, че джипката ще бъде заменена с телевизия „7/8“.
- „Изчегъртането“ стана следизборен символ: „Да заличим Борисовщината!“. Но нито е възможно тя да се изчегърта, след като манталитетът на чегъртащите е Борисовски, нито трябва. Борисов наистина направи неща, които десетилетия преди това никой не успя. Пак опираме до подменения протест в зародиш. Истинската му цел трябваше да бъде надграждане. Не заличаване, а оздравяване. Потресаващо е как една простащина като „изчегъртането“ може да се изрече като управленска цел. С нея „промяната“ официално бе лумпенизирана. Но няма изненада – след като дори „високо изкуство“ у нас твори чалга, напълно нормално е чалгаря на Републиката да измисли нещо подобно и народът да се радва. Резултатът е, че културните и интелигентни българи, колкото и малко да са, не искат да имат общо с тази лумпенизация.
- След като нови чалга Борисовци тръгнаха да чегъртат стария, лошотията взе повсеместно да се възпроизвежда. Като при скандала Кацаров – Балтов. Много думи се изприказваха по случая – единият лъжел, а и другият, системата такава, онакава… В суматохата ГЕРБ си брани своя Балтов, а Радев се разсейва, прикривайки своя Кацаров… Само че се пропуска главното – единственият мотив на министъра е дребнав личностен реваншизъм. Иначе вече да е уволнил всички болнични директори. Заради същия реваншизъм той махна и Тодор Кантарджиев. Егото и мъстта са нормални човешки черти. Ако протестът не бе възпяван като нещо свише, случки като Кацаров – Балтов щяха да бъдат приемани като нещо нормално. А и да се реагира на тях по нормален начин – и двамата да изхвърчат.
- А агитките са във вихъра си. Едната вика за Бойко, другата за „промяната“. „Борисов е най-великият държавник“ срещу „Радев е най-големият!“. Но отде е тази симетрия? Просто е – протестът не събуди „гражданското общество“, както се твърдеше. То се разполови, след като едната част 10 години целуваше краката на Борисов. Протестните лидери са емблема точно на тази „промяна“ – до един са прелъстени и изоставени от Борисов. Още от началото трябваше да бъдат далеч по-скромни с претенциите си. Малката кошница щеше да бъде напълнена по-лесно.
- Най-после трябва да се каже, че не протестът събори Борисов. „Промяната“ няма български адрес. Дело е на САЩ и интересите им на Балканите. Бяха сменени имената на „нашите кучи синове“. Ако някой това не е разбрал още, проумял ли е нещо от събитията въобще?
Борисов бе цирей върху държавата. Но от протеста ще поникне нов. Самозаблудите го блокират, носят разочарование и продуцират още. Дължат се на недораслост. 30 години след краха на тоталитаризма българското общество явно още не е свикнало с нормалните неща от живота. Като пубертет е. Тръгнало било да събаря олигархията… Тя праща много поздрави на тази читалищна плакатност.
Източник: Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
