Доц. д-р Наталия Киселова е специалист по конституционно право и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Академията на МВР. „Дневник“ я покани да разясни някои правни въпроси, свързани с изборите.
Във фейсбук се пошегувахте дали датата 27 март 2022 г. ни е удобна за избори. Колко реално е още през март да има нови предсрочни избори според вас? Това ли е максималният срок, в който могат да се забавят преговорите за нов кабинет?
– Шегата всъщност отразява конституционния тайминг. В момента сме в онази ситуация, предвидена в конституцията, при която президентът не може да разпуска Народното събрание през последните 3 месеца от мандата си. Началото на новия президентски мандат (въпреки че ще бъдат преизбрани действащите президент и вицепрезидент) е на 22 януари 2022 г. и от 23 януари вече можем да говорим евентуално за разпускане на парламента, ако не успеят да формират за пореден път (надявам се да не е така!) правителство. А най-близката неделя до 23 март, два месеца след разпускането, е 27 март.
Макар да се осъществят трите опита за съставяне на правителство и те да са неуспешни поради конституционното ограничение за невъзможност за разпускане, президентът може да разпуска Народното събрание, след като положи клетва пред него и започне неговия мандат. Срокът за преговори за съставяне на правителство е ограничен до 7-дневните срокове за проучвателните мандати, които могат и да нахвърлят месец, но и да приключат успешно преди Коледа. Зависи от диалогичността между партиите, които получават представителство в 47-я парламент.
Пред БТА казвате, че няма пречка няколко партии да направят обща парламентарна група, за да увеличат тежестта си. Реалистичен ли е такъв прецедент? Парламентарният правилник пречка ли ще е за това?
– Коментарът беше направен, преди да излязат резултатите от парламентарния вот и първото място на коалиция „Продължаваме промяната“ да бъде оповестено. В настоящия момент това усилие вече не е необходимо. Извън конюнктурата възможностите за общ парламентарен съюз между депутати, избрани с различни листи, нормативно е допустим по смисъла на правилника на 46-ия парламент.
В предишните Народни събрания имаше изискване за формиране на парламентарна група на основата на листите, регистрирани в ЦИК за съответните избори от политическата партия или коалиция от партии. Но за такова обединение има и редица аргументи – политически (заличаване на разликите между отделните партии и техните специфични предложения), парламентарни (общата група ограничава поведението и възможностите за изяви в пленарна зала и комисии, номинации за други държавни органи) и битови (лидерски места в органите на парламента, неговите комисии и делегации, стаи, сътрудници, време за телевизионни изяви).
Разпадането на такъв съюз може да направи значителен брой депутати независими парламентарни номади и още житейски ситуации, които биха създали нови казуси, за които в момента не се сещам. Така че такъв прецедент трябва да бъде премислен, преди да се реализира. Политическите декларации/споразумения са лист хартия, ако политическите лидери не ги спазват, отминалите два „къси“ парламента ни разкриха доста първични страсти и емоции около усилията за създаване на правителство, които не отговаряха на сериозността на момента.
Иначе дали и занапред Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание ще допуска такава възможност е въпрос на бъдещия 47-и парламент. Могат да запазят уредбата или да се върнат към по-стара практика.
Мислите ли, че гласуването беше излишно усложнено с първата страница на машинното гласуване и трите възможности за избиране там без право на промяна? Това доведе ли до отлив сред възрастните избиратели, имаше дори изядена разписка?
– В предишни години, когато имаше събиране на две процедури (парламентарни и местни избори 1991 г., президентски и местни избори 2011 г., местни избори и национален референдум 2015 г., президентски избори и национален референдум 2016 г.), винаги член на секционната комисия пита гражданина дали желае да участва и в двете процедури. Вярно, в миналото се гласуваше чрез хартиена бюлетина и гласуването не беше задължително. Но първата страница на машинното гласуване е с възможности за гласуване на двата избора или само в единия.
Не разбирам гражданите, които едва като влязат в помещението и активират машината, чак тогава решават дали искат да участват в двата избора или само в един от тях. Моментните решения не са информиран избор, а резултат на спонтанна емоция. Освен това нали гласуването е задължително и е граждански дълг от 5 години вече?
Машинното гласуване вероятно е една от причините за ниската избирателна активност, наред с появата на още машини, непоискани от ЦИК, но внесени в страната, и неловкото мълчание на ЦИК поне 3 дни преди „разкриването“ на машини, които са за демонстрации и резервни части.
Не мога да кажа, че само възрастни избиратели са се въздържали от участие в избори поради страх от излагация поради несправяне с командите на екрана. Разяснителната кампания също беше кратка и без възможности гражданите да „пипнат“ машините.
А случаят със сдъвканата разписка най вероятно е била форма на протест от избирателната умора.
Как бихте коментирали решението на ЦИК в петък вечерта да върне контролното броене на 100% от разписките, при положение че Върховният административен съд (ВАС) го отмени дни преди това?
– Решението на ВАС беше за повторно броене, което да „засече“ резултатите два пъти – веднъж от машината и веднъж от членовете на комисията. Докато решението от петък на ЦИК е за контролно броене. То няма значение за окончателните резултати, които са само въз основа на разпечатката от машината.
За съжаление ЦИК не направи контролно преброяване на резултатите от юлските избори с изводи и анализ. Сега възложи тази дейност на всички секционни комисии. Предполагам, че ВАС ще отхвърли жалбите, защото броенето няма стойност на изборен резултат.
В профила си във фейсбук попитахте и не е ли време за постоянни избирателни списъци в чужбина. Как могат да се изчистят „мъртвите души“ от сегашния списък? Какъв би бил най-сполучливият начин?
– Избирателният списък се съставя на основата на постоянния адрес на гражданите с избирателни права. Но поради динамиката на всекидневието е допустимо да се гласува и по настоящ адрес в страната след заявление и валидна лична карта. В чужбина българските граждани могат да гласуват там, където се намират в изборния ден, има открита изборна секция и имат валиден документ (лична карта или международен паспорт).
Изборният кодекс не задължава българските граждани, подали заявление за откриване на секция в чужбина, те не са задължени да гласуват в нея. Има и автоматично откриване на секции. Несигурността на това колко граждани ще се явят да гласуват в секция в чужбина трябва да започне да бъде под контрола на българската държава, а не да е стихиен процес. Сериозно усилие е и поддържането на база данни колко български граждани живеят зад граница. Чуждите държави имат повече информация за това колко наши граждани живеят на техните територии.
Ако това се случи, ще се окаже ли висока смятаната за ниска избирателна активност?
– Това е друг аспект на въпроса за броя на българските граждани с избирателни права. Конституцията изисква да са участвали повече от половината от имащите право на глас граждани само на президентски избори. Дали ще се направи преброяване на избирателите, подобно на преброяването на населението, е политически въпрос. И да, може да се окаже, че ниската избирателна активност от миналата неделя не е била толкоз „ниска“.
В парламента влиза партия с краен националистичен уклон, която призовава за нарушаване на куп закони и международни договори. Има ли в конституцията ключ как да се дисциплинират такива радикали?
– Всяка партия по време на кампания казва доста експресивни неща, за да направи впечатление. Поведението в парламента на депутатите предполагам, че ще бъде по-обрано. Дисциплината е в резултат на поведението на всички избрани. А между призивите и реалните действия има разлика.
От Народното събрание изпадна протестната формация „Изправи се, БГ! Ние идваме“. А точно тя инициира създаването на временните парламентарни комисии за злоупотребите на управлението на ГЕРБ и полицейското насилие. Има ли начин извънпарламентарната опозиция да бъде включена в политическия живот?
– Участието на извънпарламентарната опозиция в политическия живот е доста по-ограничено в сравнение с възможностите на парламентарно представените партии и коалиции. Разбира се, възможностите за отделни членове на коалицията да участват като експерти са отворени, ако бъдат привлечени в дейността на новия парламент.
Дневник
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram