Икономист: Слагането на таван на цените не е добро решение в пазарна икономика


На теория ръста на доходите и инфлацията се изравняват, но на практика като влезете в магазина – не. Това каза Любослав Костов – директор на Института за социални и синдикални изследвания и главен икономист на КНСБ, в предаването „Тази събота“ по бТВ.

1351 лева е нетният минимален доход, необходим за издръжката на един човек в момента, подчерта той. Около 1,6 милиона българи получават доход, който е по-нисък от тази издръжка. Размерът на минималната заплата в момента е едва 45% от тази издръжка.

Регулаторните органи в лицето на Българската агенция за безопасност на храните, НАП, КЗК и КЗП много бързо трябва да излязат с официални становища и да изсветлят цялата верига на доставка на всяка една стока. Когато цената на щанда е двойно по-висока от производството, очевидно по веригата има картелно споразумение, смята Костов.

Според него проверките са закъснели, но вероятно след масираните проверки по естествен път ще започне намаление на цените, макар и плавно.

„Не са намерили нарушения там, където не са влезели. Има огромни бариери за вход в отрасъла. Когато цената е двойно по-висока на щанда, отколкото при производителя – очевидно има по веригата картелно съглашение. През тези шест месеца, докато чакаме това да се случи, трябва да растат доходите, трябва да има бюджет, трябва да има политика по доходите. Затова е важно да имаме редовно правителство“, каза още икономистът.

Според него слагането на таван на цените не е добро решение в пазарна икономика.

Отлагането на приемането на еврото беше очаквано, коментира Костов.

„Знаехме, че инфлацията е висока. Три закона не бяха приети в последния парламент, но това не е непоправимо. Важно е да заявим, че такава е посоката. Важно е да каже, че почти няма да има проинфлацонен ефект. Доходите ще нараснат. След като Литва влезе в еврозоната, средната работна заплата се вдигна със 108% и стане 1500 евро“, подчерта икономистът от КНСБ./КРОСС/

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram