Днес отбелязваме 173 години от рождението на Христо Ботев

Днес се навършват 173 години от рождението на Христо Ботев. Пред паметника на големия български поет и революционер в родния му град Калофер ще бъде положен гирлянд на славата.


Тържествената церемония ще започне с военен ритуал от двора на Националния музей „Христо Ботев“. Директорът на музея Ася Николова подчерта, че по традиция ще има поклонение и пред паметника на майката на великия българин Ивана Ботева.

Ще прозвучи отново първото Ботево стихотворение, посветено именно на нея – „Майце си“.

„Всички, които ще присъстват на това честване, ще почетат с мълчание и с поднасяне на цветя тази годишнина, въопреки условията, в които се намира обществото ни. Дори и тези, които не могат да присъстват, могат в този момента да си припомнят гениалните му думи, неговите стихове. Най-важното е да пазим спомена, спомена за тези, които отдадоха „сили и младост“, както самият той пише, за да я име днес България, свободна, независима.“


От началото на седмицата, Националният музей „Христо Ботев“, където се съхраняват единствените запазени лични вещи на поета-революционер, е отворен за посетители като се спазват противоепидемичните изисквания, допълни Ася Николова. Така ще е и през днешния ден.

МАЙЦЕ СИ

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани,
та мойта младост, мале, зелена
съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,
че с тях наедно и аз се смея,
но те не знаят, че аз веч тлея,
че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам
да му разкрия що в душа тая;
кого аз любя и в какво вярвам –
мечти и мисли – от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,
ти си за мене любов и вяра;
но тука вече не се надявам
тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях
щастие, слава да видим двама,
сила усещах – що не желаях?
Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:
в прегръдки твои мили да падна,
та туй сърце младо, таз душа страдна
да се оплачат тебе горкана…

Баща и сестра и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

Епицентър

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram