Споменавала съм и преди, че обичам рецептите с история. И тази е такава. Свързвам я със студентските ми години във Велико Търново по време на прехода, когато храната беше доста еднообразна, основните ни хранения бяха в студентския стол, в който храната беше вкусна, любимата техника на готвачките беше запръжката и това ни остави дългосрочни гастритни белези. Но всичко беше точно, защото бяхме млади, ентусиазирани, любопитни за знания, изпълнени с мечти и обичахме да се разхождаме от университета до Стария град, където неизменно ни посрещаше вълшебният дух на Самоводската чаршия и панорамната гледка. Та в студените есенни и зимни дни там ни приютяваше една кръчмичка, в която беше топло и уютно, а гъбената чорба бе евтина, сгряваща и безумно вкусна. Какво повече може да иска един премръзнал и гладен студент! Признавам, че тогава въобще не ми е минавало да поискам рецептата, защото приготвянето на храна не ме вълнуваше много. С годините обаче вкусовият спомен за тази чорбица започна настойчиво да ме преследва. Изпробвах няколко варианта по спомен и последният с добавка на булгур беше почти автентичен. Тогава обаче на гости ми дойде моята приятелка и състудентка Дани, която не бях виждала повече от 20г. Поводът за тази среща си е сюжет за малък разказ, но за него – друг път. Та на тази мила, сърдечна и чревоугодна среща си припомнихме отново за кръчмата на Самоводската чаршия и гъбената чорба. Дани обаче имаше други спомени от нея и беше сигурна, че автентичната чорба се приготвя с овесени ядки. И по-късно, когато тя вече беше отпътувала за Германия, а аз приготвих чорбата с овесени ядки , разбрах, че Дани е била права. Дани, благодаря ти за свежата памет! Обичам те и ти обещавам следващия път отново да се забавляваме така. Че и повече! И да знаеш, че още пазя онази снимка от розобера ! 🙂
Необходими продукти за 4-5 порции:
4-5 с.л. олио
1 глава стар лук
1 морков
резен целина от глава около 50г
6-7 гъби(бели или кралски печурки)
2с.л. сушени манатарки, накиснати предварително за 15мин. в топла вода
1/2 ч.ч.(250мл) пасирани домати (пресни или от буркан)
4-5 с.л. овесени ядки ( булгур или 3-4 с.л.ориз)
1 с.л. сол(равна)
1ч.л. сух риган
щипка лют червен пипер – аз добавям 1/2 чл. кайенски пипер
3с.л. нарязани листа от пресен или замразен девисил
30г. масло
черен пипер(по желание)
Начин на приготвяне:
Задушете в средна тенджера ситно нарязаните лук и морков в леко загрятото олио и 4-5 с.л. вода до омекване на зеленчуците. Добавете 1.8л. до 2 л. вода и след като заври добавете нарязаната на малки кубчета целина, обелените и нарязани на филийки гъби, солта, сухия риган, накиснатите сухи манатарки и лютия пипер.(Ако използвате ориз или булгур, прибавете ги на този етап). Варете на тих огън около 20 мин. Добавете овесените ядки и пасираните домати и варете още 5 мин. Отдръпнете супата от котлона, прибавете бучицата масло и разбъркайте. Оставете я така със затворен капак около 5 мин. Преди сервиране, поръсете с пресния девисил.
Добър апетит!
Моите забележки:
Ако приготвяте супата за деца, пропуснете лютия пипер.
Супата ще бъде вкусна и без сушените манатарки, но те определено правят вкусът по-богат и наситен.
Автор: Нели Колева https: http://hranatazadushata.blogspot.com
Нели Колева е от Казанлък. Завършила е българска филология и работи като учител няколко години. Днес тя е далеч от сферата на образованието и е ангажирана с работата си в семейния бизнес, който съпругът и създава. През март 2011г. слага началото на блога си „Храна за душата“ (Food for the soul), в който тя обединява интересите си в областта на фотографията и кулинарията.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram