За да се осъществява успешно контрол върху отделния индивид и върху обществото като цяло, има няколко важни принципа, които се прилагат.
1. Първият е да бъдат държани в невежество масите чрез задържане или фалшифициране на информация от различен характер. Най-общо казано, хората не трябва да познават технологията на манипулацията и не трябва да знаят кои са кукловодите, дърпащи конците на политическите марионетки и режисиращи събитията зад кулисите. Истинската история на човечеството и важни открития, които биха променили в позитивен план живота на Земята, също остават скрити за обществото.
2. Вторият принцип е съзнанието на масите да бъде отклонявано от същинските проблеми по всички възможни начини,например чрез осигуряване на разнообразни занимания за ума и сетивата – телевизия, радио, компютри, кино, алкохол, наркотици, порнография и др. Едно сигурно средство, чрез което се блокират духовните търсения и интелектуалното развитие и се отвлича вниманието на народа от сериозни, стратегически въпроси, е да бъде държан в мизерия и да му се създава изобилие от битови и всевъзможни други проблеми. Предполагам, че това ви изглежда познато.
3. Третият принцип е хората да бъдат манипулирани по такъв начин, че да контролират както самите себе си, така и себеподобните си. Извършва се чрез програмираните ограничения в мисленето, които са в областта на това, което можем да наречем „безопасната зона“. Извън нея са наказанията независимо под каква форма – вербално атакуване и заклеймяване, психически тормоз, затвор, принудително психиатрично лечение, физическо унищожаване.
Използвайки именно предварително заложените в умовете на хората програми, един от най-широко и най-успешно прилаганите методи за контрол над масите е тактиката „Разделяй и владей!“. Kakmo отбелязва Чомски „Народът трябва да бъде разбит на атоми – разделени и самотни. Не трябва да се допуска възможността хората да се организират, защото в такъв случай те могат да се превърнат в нещо повече от зрители на действието, което им се предлага. “Прилагайки тази техника, манипулаторите, които са многократно по-малко от контролираните, имат неограничени възможности да настройват едни срещу други различни групи от хора, цели народи и дори раси и да осъществяват своята политика. Човечеството е разделено на множество религии, политически идеологии и партии, по икономически, класов, етнически, расов принцип и прочие. Хиляди и хиляди различни вярвания, които се борят едно с друго за място под слънцето и за надмощие, замъгляващи разсъдъка на милиарди човешки същества и превръщащи света в огромна гладиаторска арена.
Всички идеологии и доктрини затварят мисленето в определени рамки, а стадният манталитет пречи на хората да се отърсят от оковите, с които е хванат умът. Както пише английският журналист и писател Дейвид Айк: „Догмите могат да се изявят в безброй форми и когато успеете да убедите различни хора да отстояват противоположни догми, манипулацията по създаване на конфликти и осъществяване на контрол, прилагайки принципа ‘Разделяй и владей’, става лесна. Това се извършва и днес по същия начин, както е ставало и в досегашната история на човечеството… Хората живеят в затвор на ума, който сами са си направили и в който се надзирават едни други. Уловката обаче е в това повечето да смятат, че имат свободата да мислят,докато тя всъщност е ограничена от хилядите доктрини и вярвания така, че да не правят опит да преминават отвъд стените на затвора. Човешкият род е дотолкова свободен, доколкото е свободно едно стадо овце зад оградата на кошарата. Свободен да мисли така, както му кажат да мисли, и да живее така, както му кажат, че е ‘правилно’…“За да бъде отслабена всяка опозиция, включително и тази, която наистина работи в интерес на обществото като цяло, тя трябва да бъде лишена от единство и сплотеност, да се разпалват противоречия в нея с помощта на различни прийоми и да се обезглави движението, като се неутрализира лидерът. Имайки предвид егоизма на повечето хора и готовността им да се поддават лесно на изкушенията пари и власт, това никак не е трудно да се постигне.
Средностатистическият гражданин по принцип не се вълнува задълбочено от глобални проблеми и политика; интересите му се простират до осигуряването на прехраната, на развлечения и на някакъв поносим стандарт на живот като цяло. Повечето хора са си намерили в системата една ниша, в която са се настанили, и си казват: „Точно аз ли ще променям света?“Конформизмът властва в съвременното общество, стимулиран непрекъснато от налаганите догми, законите и масовата култура. По принцип повечето хора се страхуват от социална изолация и за тях е важно да бъдат приети и одобрени от общността, към която принадлежат или в която искат да влязат. „Елитът“ разчита точно на това – че мнозинството ще се свият в черупките си, водени от инстинкта за самосъхранение и оцеляване, и ще се примиряват. Или че няма да се променят, защото това изисква значителни усилия и воля от страна на личността.Нека го поясня с думите на Морфиъс – един от героите във филма „Матрицата“ I:„Матрицата е система, Нео. Тази система е нашият враг. Какво виждаш, като се огледаш? Бизнесмени, учители, адвокати, дърводелци. Съзнанията на същите хора, които се опитваме да спасим… Трябва да го разбереш – повечето от тези хора не са готови да бъдат изключени. И много от тях са така привикнали и безнадеждно зависими от системата, че ще се борят, за да я опазят. Всеки, когото не сме изключили, е потенциален агент. Вътре в Матрицата те са всеки… и никой.Съществуват полета, Нео, безкрайни полета, където хората вече не се раждат. Нас ни отглеждат. Дълго време не вярвах. И после видях полетата със собствените си очи.Опитвам се да освободя ума ти… Но аз мога само да ти покажа вратата. Ти сам трябва да минеш през нея… Трябва да потиснеш всичко, Нео – страх, съмнение, неверие…“Матрицата няма за задача да създава независимо мислещи човешки същества. Затова нас ни учат какво да мислим, а не как да мислим! Чрез всички възможни средства у нас непрекъснато се насажда чувството, че сме „жертва“ на външни обстоятелства, и сме подтиквани да предоставяме нашата отговорност в ръцете на друг. Така можем да бъдем контролирани ефикасно чрез различни институции и организации – политически, военни, религиозни, медицински и др. Хилядолетната история на човечеството е история на контрол, осъществяван от едни групи хора над други или от едни индивиди над други
.4. Манипулацията на съзнанието се осъществява, като се използват основно емоциите на хората чрез въздействие върху лимбичната система и Р-комплекса. Както пише д-р Уилям Саргънт в книгата си „Битката за ума“: „В ума на много хора могат да бъдат насадени различни вярвания и убеждения, след като мозъчната функция е нарочно нарушена чрез провокиран страх, гняв или възбуда. Най-честите резултати от този предизвикан смут са нарушаване на способността за критична преценка и повишена внушаемост. “ Ето защо на обществото непрекъснато се поднася „подходяща“ информация за събития, които стимулират тези горепосочени емоции.
Внушават се страх и несигурност, свързвани с определени проблеми, като решенията им се натрапват отвън.
Фокусът на общественото внимание целенасочено се измества от истинските причини, породили проблемите, като се предлагат неадекватни мерки за разрешаване на последните.
Д. Айк дава много точно обяснение за схемата, по която се извършва манипулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. В книгата си „Най-голямата тайна“ той пише: „Причината, поради която ние сме контролирани не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме тази сила всяка минута от нашия живот. Когато нещо се случи, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света ние казваме – ‘Какво те ще направят за това? При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане като предлагат ‘решение’ – още по-голяма централизация на властта и отнемане на свободи. Ако искате да дадете повече власт на полицията, службите за сигурност и военните, и ако искате хората сами да настояват за това, то тогава осигурявате възможности да се ширят престъпност, насилие и тероризъм и така постигането на целта ви е в кърпа вързано. След като хората започнат да изпитват страх да не бъдат обрани, нападнати или взривени те сами ще поискат вие да им отнемете свободата, за да ги защитите от това, от което всъщност те са манипулирани да се страхуват… Това е техниката, която аз наричам проблем > реакция > решение. Създавате проблема, стимулирайки реакцията ‘Нещо трябва да бъде направено’ и тогава предлагате решението. Тази постановка намира отражение в масонския лозунг ‘Ordo ab chao’ – ‘ред от хаоса’. Създай хаос и след това предложи начини за да възстановиш ред. Твоят ред… Хората в състояние на страх, безсилие и отчаяние в края на краищата изклкзчват и се превръщат в овцете, които са окуражавани да бъдат, люшкайки се по течението на живота в състояние на вцепенено подчинение. Масите са подкарвани като стадо и направлявани в определена посока чрез множество и най-различни форми на емоционален и умствен контрол… Глобален физически контрол върху цялото население на планетата е невъзможен. Но това не е и необходимо щом като можеш да направляваш начина, по който хората да мислят и чувстват до положение, че те ‘решават да правят това, което всъщност ти желаеш те да правят и искат да въведеш закони, които всъщност ти желаеш да въведеш: Стара пословица е, че ако искаш някой да нарави нещо, накарай го да повярва, че това е негова идея. Човечеството е с контролиран ум и не е много по-осъзнато отколкото един зомби… Погледнете обучението на въоръжените сили. Това е контрол над ума в чист вид. Още от първия ден ти се казва, че трябва да изпълняваш заповеди, без да задаваш въпроси и ако някой ненормалник с фуражка ти каже да убиеш хора, които никога не си срещал и не знаеш нищо за тях, ти ще трябва да стреляш, без да питаш. Това е манталитета ‘Да, сър’ и той е обхванал също и цивилния свят.“Международните банкери и наднационалните корпорации са експерти по създаването на психо-епидемии и с помощта на политическите марионетки и подчинената им медийна машина имат възможността да предизвикат каквато и да е криза – независимо дали в областта на икономиката, селското стопанство или здравеопазването, и след това да наложат решението, което предварително са планирали, че трябва да бъде прието от обществото.
5. Петият принцип е промените, които се налагат, да се правят на стъпки, като се използва техниката на сварената жаба1.Когато се въвеждат нежелани от хората недемократични закони, това се осъществява почти незабелязано и поетапно, така че масите лека-полека да свикнат, докато накрая не разберат твърде късно, че са „сварени“. Като имаме предвид и многобройните способи за отклоняване на вниманието на обществеността, не е чудно, че „елитът“ успява в своите планове.
Трудно е да бъдат манипулирани образовани хора. Затова, за да има колкото се може по-малко такива, образованието, което се предлага в училищата и университетите, е превърнато в система за индоктриниране. Периметърът на получаваните знания е силно стеснен в рамките на съответните специалности, а всичко останало се преподава като най-обща култура, без изобщо да става дума за силите, които действат в обществото и тласкат развитието му в определена посока.
Властта върху съзнанието на младите е основен фактор за контрол над света. Хитлер неслучайно е казал: „Който притежава младежта, притежава бъдещето. “ Затова индоктринирането и възпроизводството на граждани, които да реагират като кучетата на Павлов, започват още от най-ранна възраст с възпитанието, давано чрез родителите и близките, огромната част от които са вече са с ограничен светоглед и разбирания вследствие на наложения модел на мислене. След това се продължава чрез училището, университетите, медиите, религията, културата като цяло. Извършва се масово програмиране и на малки, и на големи – мисълта се насочва по определени коловози и дори може напълно да се притъпи способността да се разсъждава самостоятелно и реалистично по отношение на дадени проблеми.
Истинското образование не би трябвало да пълни главите на децата с клишета и ненужна и невярна информация, а да ги научи да мислят критично, да изследват непредубедено това, което се случва в живота, и да развива творческите им способности без ограничения.
Д. Айк пише: „Нашите деца не се образоват. Те се индоктринират: у тях се насаждат докуприни, идеи или мнения…Системата до голяма степен контролира онова, на което се учат подрастващите, как ги учат и в какво да вярват… Образованието, поне в неговия западен вариант, има за цел за създава фураж за системата… Неговата роля е да произвежда роботи, които да запълват работните места, и да избива от умовете на младите хора всяка мисъл за бунт срещу статуквото… хората трябва да бъдат приучени и подготвени да пасват на системата…“Ето каква идея за образованието и възпитанието дава Олдъс Хъксли в книгата си „Прекрасният нов свят“2: „Това е разковничето на щастието и добродетелността – да обикнеш онова, което трябва да вършиш. Цялото обучение цели именно това: да накара хората да обикнат своята неизбежна социална съдба.“Внушенията се повтарят, докато не станат част от съзнанието на индивида. Както казва Хъксли чрез думите на директора на един от центровете за обучение: „Докато накрая детското съзнание се слее с тези внушения, а съвкупността от тези внушения се превърне в съзнанието на детето. И не само детското съзнание. А и съзнанието на възрастния – за през целия му живот.
Съзнанието, което преценява, желае и решава – изградено от тези внушения. Но всичките тези внушения са наши внушения. Внушения на Държавата!“
Целенасоченото фалшифициране на историята в локален и глобален план и поддържането на определени заблуди в тази област е мощно средство за манипулиране на обществото. Когато притежаваш пълен контрол върху образователната система и медиите, а много от хората на науката са конформисти, това никак не е трудно да бъде осъществено. Както кратко, но точно го е описал Дж. Оруел в книгата си „1984“: „Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето,контролира миналото!“
Паметта на народите за тяхното минало е опасна за глобализма и затова трябва да бъде изтрито националното чувство. На един семинар проф. Волф Липинис от Германия заяви, че историята трябва да бъде забравена, когато искаме да постигнем определени политически цели.
Американският президент Томас Джеферсън (1801-1809) е казал: „Ако една нация очаква да бъде едновременно невежа и свободна, това никога не е било и няма и да бъде… Най-доброто средство да се предотврати израждането на властта в деспотизъм е да бъдат информирани хората, за да разберат и да преценят точно фактите, които историята им представя.“
Хайтов точно предвиди: „Мисля, че това е в дъното на нещата: духовното обезличаване и омаломощаване на този народ, за да може да прави с него кой каквото поиска… У нас вече се осъществява всеобхватна програма за духовното ни нивелиране с помощта на радиото, телевизията, някои от вестниците и особено чрез университетите и училищата. Трескаво се пишат нови учебници… родната история в училищата се ликвидира от собственото ни Министерство на образованието… най-знаменателното е, че цялата нагла операция по обезбългаряването на образователната ни система се провежда на държавно равнище… Това, което наричате ‘общественост’ е така разединено на отделни съперничещи си, анихилиращи се групички и групи и партии, че то не може да даде отпор на всепроникващата проказа на нихилизма. Учебниците се фалшифицират пред очите ни, но да се е разтревожил някой от това?… Левски е един от основните и най-ярки национални символи, а тези именно символи сега са в процес на усилена преоценка…. Левски е все по-неудобен за теоретиците на ‘етническото равновесие’ това е истината.Свободата на словото е превърната в удобно средство за налагане на цензура. На практика има неограничена свобода на изразяване само за официалната линия или за тази, която поддържа интересите на определени групи с власт и влияние. В някои случаи разследванията или опитите за такива по някои исторически теми и оповестяването на факти се възпрепятстват под различен предлог, като например че „разпалват омраза“ или че били „обидни“. Но да познаваш историята и фактите и да назоваваш нещата с истинските им имена, не означава, че мразиш някого.
Цензура се налага и под претенцията на философия на „толерантността“, като се забранява използването на думи или разглеждането на теми, звучащи „расистки“ или „сексистки“. На Запад се търсят начини как да се налагат юридически санкции за „словесна дискриминация“, като тази кауза се поддържа най-много от определени организации
Ограничаването на достъпа до информация от независими източници и такива, които изразяват неудобно или противоположно на официалното мнение и становище, е изпитано средство за промиване на мозъци и налагане на дадена политика или идеология. Когато на ума е представена само една гледна точка (която освен това често е тенденциозно подбрана) и няма база за сравнение, човек не може да осмисли проблема рационално и да вземе правилното решение. Само този, който го е страх, че истината може да излезе наяве, използва средства, чрез които да заглуши гласа на инакомислещите.
Официалната наука е един от начините за контролиране на обществото. Като цяло тя е материалистично насочена,едностранчива и тесногръда. Смята се, че модерната наука води началото си от английския философ материалист Франсис Бейкън (края на XVI и началото на XVII в.). Според него материята е обективно съществуваща първооснова на всички неща, а целта на познанието е да се увеличи властта на човека над природата. Бейкън е бил масон и член на тайното общество „Орденът на шлема“. Според известния историк на франкмасонството Менли Хол той е бил роден в резултат на връзка между кралица Елизабет I и Робърт Дъдли, граф на Лейсестър, а отгледан от Николас и Ан Бейкън, откъдето взима и фамилията си. Впоследствие Бейкън става един от най-влиятелните хора в Англия. Логичният въпрос е защо, след като той е имал посвещение в тайното познание и очевидно е бил наясно с духовната същност на човека, е отстоявал материалистическата теория, станала и догмата, според която се разбива науката. Исаак Нютон също е бил член на тайното общество и най-вероятно също е бил наясно с ограничеността на официалната наука, но въпреки това я е поддържал.
Както пише Д. Айк, с намаляването на влиянието на религията е нараснала необходимостта от създаването на нова клетка за ума и това е науката – тази, която твърди, че съществува само материалното измерение, което можем да видим, чуем или пипнем.И религията, и науката имат едно общо нещо помежду си – те и двете ни заблуждават за истинската ни същност и за силата, която дреме в нас – силата, която може да ни помогне да променим съдбата си и на света като цяло и която може да ни освободи веднъж завинаги от властта на „елита“. Когато човек проумее, че не е само това физическо тяло, което вижда, но е едно безкрайно съзнание, което оживотворява материята, това би означавало край на контрола. Това обаче не влиза в плановете на манипулаторите, които също са затънали в материалното блато и използват всички познати методи, за да накарат колкото се може по-голям брой хора да повярват в ограничения механистичен модел на човешкото съществуване и живота в природата. Затова и официалната наука, която се преподава, е въведена в определени рамки и се стреми да не излиза от тях. Тези, които дръзнат да се усъмнят или да предложат нещо различно, биват атакувани по всички възможни начини, обвинявани са в метафизично мислене и други „грехове“. Често това става с помощта именно на техните колеги, някои от които го правят за пари, а други от завист или догматизъм.
Във всички отрасли на научното познание има укриване на информация и не се дава възможност да бъдат приложени открития, с чиято помощ би се променил животът на човечеството – например изобретения, които могат да осигурят изобилие от енергия с ниска себестойност за всякакви нужди или ефикасни лечебни методи, които не изискват приложението на синтетични медикаменти.В последните няколко години значителен интерес предизвикваха изследванията на някои учени в областта на торсионните полета, които имат огромен енергиен и лечебен потенциал. Ето какво пише акад. Божидар Палюшев, специалист в тази област: „Отразработките на новата торсионна технология например става ясно, че с нейна помощ може да се получава евтина, екологически чиста и в изобилие топлинна енергия. Светът обаче е пристрастен към петрола… Едно евентуално масирано настъпление на новите торсионни технологии може да доведе до непоправим срив в световната икономика, подчинена на правилата на Новия икономически ред (НИР). Глобализмът в лицето на НИР се превръща постепенно в непреодолима бариера за научнотехническия прогрес – парадокс, с който човечеството тепърва ще има да се сблъсква… Руски, украински и български учени успяха да постигнат забележителни успехи в нови области на науката и технологията, в области, в които западните учени не са започнали дори и предварителни разработки. Англосаксонските учени и до ден днешен нямат понятие от достиженията в областта на физиката на торсионните полета както и от техническите показатели на технологията, реализирана на базата на тази теория… Постиженията биха могли да променят цялостния облик на човешката цивилизация. Неразбираема е обществената апатия към наличието и възможността за развитие на тази модерна технология… Руски, украински и български гении са оставени на милостта на невежи, незаинтересовани и престъпно небрежни управници, които са готови да харчат пари само за собствения си комфорт и да убиват всяка творческа мисъл във въпросните страни, без да си дават сметка, че с това допринасят за загиването и изчезването на собствените си общества…
“Военната машина взима огромно участие в спонсорирането на научноизследователската дейност по принцип и това се отразява и на начина, по който се използват откритията. В САЩ например през 50-те години на XX в. развитието на науката в университетите е било осъществявано с пари на военните. През 60-те години почти една трета от учените и инженерите в САЩ са работили за военната индустрия. А през 1998 г. 53% от бюджета на САЩ за изследователска дейност отива за развитието на военни разработки и технологии. През 1970 г. отпуснатите от държавата средства за научни разработки са били $14,9 млрд., а от индустрията – $10,4 млрд. През 1997 г. обаче положението е точно обратното – правителството е осигурило $62,7 млрд. срещу $133,3 млрд. от индустрията. Знаейки тези факти човек не е трудно да разбере защо много учени работят в услуга на определени корпоративни интереси, а не на обществото като цяло.През 1999 г. редакторът на „Джърнъл ъф Америкън медикъл асосиейшън“ Дръмънд Рени споделя, че влиянието на частното спонсориране на медицинските изследвания е довело до „надпревара до самото дъно на морала и етиката… Поведението на университетите и учените е тъжно, шокиращо и плашещо. Те са съблазнени от парите на индустрията и се страхуват, че ако не се съобразяват с изискванията й, финансирането ще отиде в други, не толкова строги и взискателни институции“. Както пише Джоузеф Хочкис от „Корнъл юнивърсити“: „Обикновено организациите, които спонсорират изследванията, имат доста ясна идея какви ще бъдат резултатите, иначе не биха давали средства.“Само за справка ще дам един факт: през 1999 г. проучване показва, че изследвания във връзка с антиракови медикаменти, които са финансирани от фармацевтични фирми, съобщават за 8 пъти по-малко нежелани и неблагоприятни заключения, отколкото изследвания, които се спонсорират от независими организации с идеална цел.
През 1921 г. Уолтър Липман казва, че изкуството на демокрацията изисква фабрикуване на съгласие, което е евфемизъм за контрол над ума. То се постига с различни средства при различните форми на управление – в бившия СССР и социалистическия лагер се осъществяваше не толкова чрез пропаганда, колкото чрез терор над инакомислещите. Но в развитите западни държави, претендиращи за демокрация, се използват по-фини методи за „реформиране на мисленето“. Според Хъскли в дългосрочен план контролът чрез наказание е по-малко ефективна мярка и носи повече негативи, отколкото контролът чрез окуражаване и утвърждаване на определен тип желано поведение посредством подходящи награди или стимули, както и подходящо програмиране. В т. нар. демократични държави контролът се постига чрез съответен начин на обучение и възпитание, филтриране на информацията в медиите, осигуряване на по-добър жизнен стандарт за по-голяма част от населението. На пръв поглед хората имат свободата да творят, да пишат и да се изказват, да участват в избори и т. н. Всичко това обаче е един режисиран спектакъл и демокрацията на мисълта и словото се простират до определен лимит. Наказанието е оставено предимно за случаи, когато някой се отклони или премине отвъд границите на официалната политика, идеология или наука.
Уинстън Чърчил в свое изказване пред Харвардския университет през септември 1943 г. заявява, че да контролираш това, което човек мисли, предлага много по-големи награди, отколкото ако му отнемеш земята или имуществото и го експлоатираш само физически.
Олдъс Хъксли в лекция в медицинския факултет на Университета в Сан Франциско през 1961 г. казва: „В следващото или в някое от поколенията след него вече ще има фармакологичен метод, който да прави хората да обичат своята робия и слугуване и, така да се каже, ще понасят диктатурата без сълзи. Създаването на един вид безболезнени концентрационни лагери за цялото общество, в които независимо че хората всъщност ще бъдат с отнети свободи, те дори ще се радват на това, защото съзнанието им ще бъде отвлечено от всяко желание за бунт – чрез пропаганда, промиване на мозъка или последното засилено с помощта на фармакологични методи…
“Като цяло свободата и демокрацията са превърнати в лишени от съдържание концепции, които се използват за социален контрол. Наличието на народовластие предполага да не се допуска съсредоточаване на твърде голяма и безконтролна власт в ръцете на малцина. Демократичните институции могат да функционират успешно само ако тези по върховете правят всичко възможно, за да сведат до знанието на масите действителните факти и да стимулират мисленето у хората, за да могат последните да взимат правилни решения. Но това, което става днес дори и в смятаните за демократични държави, е, че политиците и обслужващият ги пропаганден апарат правят безсмислени демократичните процедури чрез въздействие преди всичко върху невежеството и ирационалността у избирателите. Гласуването например е един от фарсовете, чрез които обществото е залъгвано, че има свободата да избира. Както пише Чомски: „И двете партии търгуват с техните кандидати и въпросите, които стоят за разрешаване, използвайки същите методи, които са прилагат в бизнеса, за да се продават стоките, а именно – добре подбрани неща, които привличат, и планирано повтаряне. Радиоточките с определена интензивност повтарят реклами и съобщения. Билбордовете непрекъснато излагат пред погледа ви лозунги с доказана ефикасност… Кандидатите освен добрата дикция и мек глас, трябва да изглеждат ‘искрени’ пред камерите…
“Свободата има смисъл в едно саморегулиращо се общество, съставено от свободно мислещи и сътрудничещи си индивиди. Тя е такова висше състояние на духа, при което човек е преодолял егоистичната си природа и взима самостоятелно решения, но с осъзната отговорност по отношение на самия себе си и на света, в който живее. Точно от това обаче се страхуват повечето хора или не желаят да го направят, предоставяйки по този начин своята свобода в ръцете на една върхушка, която да мисли вместо тях и да ги управлява както намери за добре. Това, разбира се, от своя страна дава възможност на масите да се изживяват като жертви – поведение, което съзнателно са избрали, за да оправдаят нежеланието си да поемат отговорност
.„Въпросът… е дали искаме да живеем в свободно общество, или в нещо, което е форма на самоналожен тоталитаризъм с изолирано ‘объркано стадо’, ‘насочвано нанякъде, уплашено, ревящо патриотични лозунги, боящо се за живота си и почитащо до благоговение лидера, който го ‘спасява от унищожение*…“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram