Познай 23 + 1 книги по първите им изречения

Прегледи: 389

1. “Художникът е този, който създава красота.” – „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд (изд. „Сиела“, преводач Марин Загорчев)

2. “Един обикновен млад човек се бе упътил посред лято от Хамбург, родния си град, за курорта Давос в кантона Граубюнден.” – “Вълшебната планина” от Томас Ман (изд. ICU, преводач Тодор Берберов)

3. “На 24 февруари 1815 година дежурният наблюдател на Нотър Дам дьо ла Гард възвести пристигането на тримачтовия корба „Фараон“, който идваше от Смирна, Триест и Неапол.” – „Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма (изд. „Скорпио“)

4. “Вече съм на такава възраст и отгоре на това в такова състояние, че преди да си легна, трябва хубаво да си измия краката, в случай че през Нощта се наложи да идват да ме вземат с линейка.” – „Карай плуга си през костите на мъртвите“ от Олга Токарчук (изд. ICU, преводач Силвия Борисова)

5. “Роден съм в края на август 1913 като човешко същество от мъжки пол.” – „Физика на тъгата“ от Георги Господинов (изд. „Жанет 45“)

6. “Кой е Джон Голт?” – „Атлас изправи рамене“ от Айн Ранд (изд. „Изток-Запад“, преводач Петьо Ангелов)

7. “Мъж пътувал четиресет и шест години във времето, но никой не знае дали напред, или назад, защото живеел в Делиормана.” – „Керван за гарвани“ от Емине Садкъ (изд. ICU)

8. “Когато се появих на света, бях на дванадесет години, пет месеца и сто шестдесет и четири часа.” – „Малинверно“ от Доменико Дара (изд. „Лемур“, преводач Ваня Георгиева)

9. “Мистър Донъли, треньорът по лека атлетика, разпусна рано отбора, защото бащата на Хенри Фулър дойде на училищното игрище да каже на Хенри, че току-що е пристигнала телеграма от Вашингтон, в кото се съобщава, че брат му е загинал при едно сражение в Германия.” – „Богат беден“ от Ъруин Шоу (изд. „Сиела“, преводач Ваня Томова)

10. “Прелиствам белите страници на снега.” – „Лавина“ от Блага Димитрова (изд. „Хермес“)

11. “Долината на Салинас се намира в Северна Калифорния.” – „На изток от Рая“ от Джон Стайнбек (изд. „Колибри“, Кръстан Дянков)

12. “Беше неизбежно: мирисът на горчиви бадеми винаги му напомняше съдбата на невъзможната любов.” – „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес (изд. „Лючезар Минчев“, преводач Тамара Такова)

13. “По залез в горещия пролетен следобед край Патриаршеските езера вървяха двама граждани.” – „Майстора и Маргарита“ от Михаил Булгаков (изд. „Кръг“, преводач Лиляна Минкова)

14. “Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина.” – „Малкият принц“ от Антоан Дьо Сент-Езкюпери (изд. „Лъчезар Минчев“)

15. “Уве е на петдесет и девет. Кара сааб. Той е от онези, които сочат с пръст хората, които не харесват, сякаш са крадци, а пръстът му е като полицейско фенерче.” – “Човек на име Уве” от Фредрик Бакман (изд. „Сиела“, преводач Цветана Генчева)

16. “През онова лято всички в Шейкър Хайтс говореха за Изабел, най-малкото дете на семейство Ричардсън, което най-накрая беше откачила и беше запалила къщата.” – “Малки пожари навсякъде” от Селесте Инг (изд. „Сиела“)

17. “Спяхме във физкултурен салон. Върху лакиран дървен под с начертани кръгове и линии за игрите, които някога бяха играли тук. Баскетболните кошове още си стояха по местата, но без мрежичките.” – “Разказът на прислужницата” от Маргарет Атууд (изд. „Orange books“, преводач Надежда Розова)

18. “Мочурището не е тресавище. Мочурището е светло място, където тревата расте във вода, а водата изтича в небето.” – “Където пеят раците” от Дилия Оуенс (изд. „Лабиринт“, преводач Лидия Шведова)

19. “В шест и половина на двайсет и първи юни 1922 година, когато изведоха град Александър Илич Ростов през кремълската порта към Червения площад, времето беше слънчево и прохладно.” – “Един аристократ в Москва” от Еймър Тауълс (изд. „Изток-Запад“, преводач Любомир Николов)

20. “В късната зима на седемнайсетата ми година майка ми си науми, че страдам от депресия вероятно защото рядко излизах от вкъщи, прекарвах доста време в леглото, препрочитах все една и съща книга, хранех се нередовно и посвещавах голяма част от изобилното си свободно време на мисли за смъртта.” – “Вината в нашите звезди” от Джон Грийн (изд. „Егмонт“)

21. “Коледата няма да е никаква Коледа, ако не се раздават подаръци – промърмори Джо, излегната на килима.” – “Малки жени” от Луиза Мей Олкът (изд. „Сиела“, преводач Евелина Пенева)

22. “Госпожа и господин Дърсли, живеещи на улица „Привит Драйв“ номер четири, с гордост твърдяха, че — слава Богу! — са напълно нормални. Бяха от хората, от които най-малко ще очаквате да са замесени в нещо странно или загадъчно, защото просто не одобряваха такива глупости.” – “Хари Потър и Философският камък” от Дж. К. Роулинг (изд. „Егмонт“)

23. „Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора.” – „Под игото” от Иван Вазов (изд. „Захарий Стоянов“)