Министър поръчал на Гоя да „облече“ „Голата маха“

Картината „Голата маха“ на знаменития испански художник Франсиско Гоя, нарисувана на границата между 18-и 19-и век, станала причина за множество скандали – от времето на Инквизицията, та чак до наши дни.

През 18-и век махите в Испания били олицетворение на идеала за женска привлекателност – жени, съчетаващи в себе си едновременно горещ темперамент, достойнство и романтика. Така че Гоя въплъщава в образа на „Голата маха“ част от националния характер на испанката.

Когато се появява картината с облечената маха, считат че картината е анонимно копие на „Голата маха“ на Гоя. Всъщност, няма потвърждение и до днес, че „облечената“ е негова творба.

Според най-популярната версия в отговор на този въпрос, Гоя бил „облякъл“ махата заради Инквизицията в Испания, играеща голяма роля в живота на страната почти до средата на 19-и век.

Именно Светата Инквизиция налагала строга цензура на изкуството.

„Голата маха“ била нарисувана по поръчка на един испански министър, на име Мануел Годой. Но да държиш в дома си такава картина в онези времена било доста опасно, и според достигналото до наши дни, пак той поръчал на Гоя да нарисува „облечена двойничка“ на махата. Двете махи били поставени една върху друга, като облечената покривала голата, и с помощта на механизъм, министърът можел да се любува на голата, в отсъствието на чужди очи в дома му.

Въпреки тези мерки, през 1808 г. Инквизицията открива картината. Платното било конфискувано, а министърът – изправен пред съд. Годой не постъпил честно и решил да подели вината, като посочи за свой съучастник художника на картината. Франсиско Гоя бил обвинен в безнравственост, а картината му „Голата маха“ – обявена за „крайно неприлична творба, застрашаваща обществения интерес“, Буквално на ръба, Гоя успял да се измъкне от критичната ситуация само с порицание.

През 1930 година, за 100-годишнината от смъртта на Франсиско Гоя, избухва нов скандал: Пусната е серия от пощенски марки с „неприличната творба“ на художника. При това, не само в Испания, но и в други страни по света.

Тутакси пуритани обявяват това възпоменание за неприличен опит да се разврати младежта. доводите били такива, че ако марката попаднела в ръцете на дете, то трябвало да „оближе“ голата маха, за да залепи марката на плика.

След Втората световна война изведнъж обществото силно започнало да се интересува от един друг въпрос: Коя е жената-прототип на голата маха? Дълги години се считало, че Гоя е нарисувал известната испанска аристократка Мария Кантана де Силва – 13-ата херцогиня Алба, която според слуховете му била любовница и покровител. Дали, обаче, именно тя му е позирала за картината „Голата маха“ – сигурни сведения няма.

Горните слухове страшно много ядосвали потомците на херцогинята и аристократичната фамилия стигнала дотам, че през 1945 г. поръчват ексхумация на трупа на Мария Кантана де Силва, за да докажат, че не тя е изобразената на картината маха. Замисълът бил анализът да се направи чрез измерване на костите и сравнение между пропорциите на покойната и тези на жената от картината. След отварянето на гроба, обаче, се оказало, че подобно изследване е невъзможно, защото отдавна вътре в него вече нямало нищо. Наполеоновите войници били ограбили не само накитите, но и тленните останки на херцогинята.

Портрет на херцогиня Алба, худ. Франсиско Гоя, 1797 г.

И още една версия за самоличността на голата маха витае в света на художниците – че тя ене любовницата на Гоя, а любовницата на поръчителя министър Годой – Пепита Тудо.

Днес и двете „махи“ – голата и облечената, вече са не една върху друга, а една до друга в музея „Прадо“.

Импресио бг

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram