Приморие, Сочи, Истанбул, Гърция, България, Испания, Хонконг… Защо топли, красиви места, обичани от туристите, в различни части на света изведнъж се превърнаха в епицентрове на катастрофални проливни дъждове и наводнения?
ХРОНИКА НА ПОТОПА
Сочи и съседна Абхазия са наводнени от май. Поради проливните дъждове, наводнения и свлачища влаковете не се движат, плажовете са затворени… Кадифеният сезон също започна с лошо време: България, Гърция и Турция бяха ударени от мощни бури, а придошлите води взеха човешки жертви. На някои места за един ден паднаха почти месечни валежи!
Рекордни дъждове удариха Приморие през август. В района е обявено бедствено положение. Дори Тихоокеанският флот участва в спасяването на хора. Само за един ден на 31 август във Владивосток паднаха 158 мм валежи. А за месеца в града са паднали 701 мм дъжд. 4 пъти повече от месечната норма!
Наводнение в Китай. Снимка: REUTERS
Хонконг, Китай и Филипините бяха ударени от супертайфуна Саола в първите дни на септември. Вятърът свистеше с такава сила (до 200 км/ч), че хората буквално се носеха по улиците. Заради лошото време почти половин милион души бяха евакуирани – дори ни е трудно да си представим такъв мащаб.
Наводнен град в Бразилия. Снимка: REUTERS
Сега е потопът в Европа и Турция. През уикенда Испания се наводни, няколко души загинаха, по-голямата част от водата отиде в столицата Мадрид и Кастилия-ла-Манча – обикновено много сухи места. Водни потоци отнасят коли, разрушени къщи. В началото на седмицата Гърция, България, Истанбул и други части на Турция вече бяха наводнени. Там също не се размина с пострадали. В Турция, в района на летище Есенбога близо до Анкара, паднаха 122 мм дъжд за няколко часа – това са шест месечни норми, 12 кофи вода на квадратен метър! В курорта на гръцкия остров Скиатос – 125 мм … В Истанбул бяха наводнени метрото, пътищата и жилищните сгради.
А в България национален рекорд за валежи предизвика смъртоносни наводнения в Царево. Дъждът е над 330 мм, като националният рекорд за едно денонощие е 342 мм от Варна преди 72 години. Валежът се равнява на 40% от годишната норма в община Царево, където традиционно вали повече отколкото в други части на страната. Според метеоролог „валежът е колосален и може да бъде сравнен с мусонните дъждове в Индия“.
Така изглеждаше Царево
Последици от наводненията в Гърция. Снимка: REUTERS
КОЙ Е ОТГОВОРЕН ЗА ПРОВАЛА
Да, всеки конкретен дъжд има „виновник“ – мощен циклон, тайфун или цяла поредица от тези атмосферни вихри. Приморие пострада от тайфуните „Ханун“ и „Лан“. Сега Европа се превръща във влажно място от циклона Даниел. Сочи получава най-вече от безименните южни циклони, но това не го прави по-лесно…
В Приморието нямаше нищо подобно за целия период на наблюдения. Валежите са обилни през цялото лято. Това се дължи на факта, че циклоните се образуват много често. От различен произход – домашен, китайски, монголски. Те влязоха в резонанс с тайфуните, движещи се от Тихия океан. И това доведе до огромно количество валежи. Почвата е подгизнала, вече не възприема влагата, оттук и повишаването на нивото на реките и наводненията, – обясни Роман Вилфанд, научен директор на Хидрометеорологичния център на Русия, като използва примера на Далечния изток.
Разбира се, един азиатски тайфун няма нищо общо с циклон над Черно море. Между тях има хиляди километри. Те се въртят в атмосферата независимо един от друг и се движат по свои собствени траектории.
Но все пак – защо залива едновременно различни части на света? И то не обикновени дъждове, а рекордни? С катастрофални наводнения и трагични последици? Искате или не, ще си спомните за отворените бездни на небето и Потопа…
Метеоролозите, разбира се, не използват такива термини, те имат научни обяснения. Но те потвърждават: всички тези катаклизми не са случайност!
Последиците от наводненията в България. Снимка: REUTERS
„Всичко това е свързано с глобалното затопляне“ – казва Юрий Варакин, ръководител на Ситуационния център на Росхидромет, цитиран от КП. И връзката тук е следната: в нагрята атмосфера всички процеси протичат по-интензивно. Най-мощните дъждове, гръмотевични бури, шквалове се получават при среща на две въздушни маси – топла и студена – с голяма температурна разлика. Колкото по-голям е контрастът, толкова по-силно е лошото време.
„Сега температурната разлика между двете въздушни маси вече не е 5-10 градуса, както преди, а до 15 градуса, – обяснява Юрий Варакин. Колкото по-високи са кумулусите и гръмотевичните облаци, толкова по-голяма е интензивността на валежите, толкова повече вода се излива на квадратен метър. Така получаваме месечната ставка за един ден. И тръбите за дъждовна вода в градовете са проектирани за предишните климатични параметри, те не могат да се справят. Явно не само тук, но и в Истанбул, и в България…
Източник: Глас нюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram