Всички сме запознати с идеите и проектите на хора като Илон Мъск, Джеф Безос, Бил Гейтс или Марк Зукърбърг. През последните десетилетия те станаха движеща сила за много иновации и съществен напредък в технологиите.
Освен тях обаче има и други иноватори, който проявяват не по-малки амбиции, свързани с бъдещето. Един от тях е милиардерът Марк Лор, който съвсем наскоро обяви своя мащабен план за изграждането на футуристичен град на стойност 400 милиарда долара.
Той ще се нарича Телоса, ще бъде с екологична инфраструктура, архитектура и транспорт, като също така ще се захранва сам с изцяло зелена енергия.
Въпреки че се планира да обхваща площ от около 600 000 декара, дизайнът му ще позволява на жителите да достигат до своите домове, работни места или училища за по-малко от 15 мин., без значение в коя точка на града се намират.
С проектът се е заела фирмата на известния датски архитект Бярке Ингелс, като екипът му проучва възможности за използването на обширни пространства в щатите Аризона, Юта, Айдахо, Невада и Тексас. Идеята е първите заселници да се установят през 2030 г. на площ от около 6000 декара, а целият първи етап ще струва 25 милиарда долара.
Очакванията са общата стойност на проекта да надмине 400 милиарда долара, като градът поетапно ще бъде разширяван докато достигне целта си от 5 милиона души население в рамките на следващите четири десетилетия.
Това, което прави впечатление обаче, не са иновациите. Все пак Телоса не е първият подобен проект. В Саудитска Арабия например вече бе започнат строеж на огромен град в пустинята с нулеви въглеродни емисии, без пътища, без автомобили и без никакво замърсяване.https://www.youtube.com/embed/KK1Zw4A05e4
Идеята на Телоса е не просто да бъде технологично и екологично чудо, но и да приложи в широк мащаб един съвсем различен модел на социално устройство.
Самото име идва от древногръцката дума „телос“, която Аристотел използва, за да опише постигането на висша цел. В този смисъл Лор черпи идеи не само от Аристотел, но най-вече от американския икономист от 19-и век Хенри Джордж.
Според тези идеи жителите на града ще имат пряко участие във вземането на важните решения и сами ще притежават земята върху него чрез общностен тръст.
Това е описано в книгата на Джордж „Прогрес и собственост“, която излиза през 1879 г. Основният аргумент в нея е, че най-голямата причина за социалните неравенства е частната собственост върху земята. По принцип земята в населените райони няма особена стойност, но това се променя в момента, когато се появяват хора наоколо.
Реално самото общество придава стойността, но ползите се получават само от онези, които първи са придобили собственост върху земята, а това им е предоставило възможност да забогатеят, без обаче да са създали нещо с добавена стойност.
В този смисъл последователите на идеите на Джордж смятат, че най-голяма икономическа ефективност може да бъде постигната чрез високи данъци върху стойността на земята, които по същество биха премахнали необходимостта от всички останали данъци, включително тези върху собствеността.
Подобни идеи никога досега не са прилагани в широк мащаб. Лор обаче е твърдо решен да промени това.
„Капитализмът е невероятен икономически модел, но все пак той има значителни недостатъци, най-вече по отношение неравенствата в доходите и богатството“, обяснява той за BBC. „Много от тях са резултат от модела, върху който е изградена Америка.“
По думите му има ограничено количество земя и най-добрата част от нея вече е заета и заселена. В продължение на столетия върху тази земя са се изградили общности и са се инвестирали средства от данъци – следователно стойността ѝ се е покачила безброй пъти. В същото време обаче самите собственици не са задължени да инвестират или пък да поемат рискове докато собствеността им от пустош се превръща в нещо, струващо милиони или милиарди.
„Много хора са богати просто защото са имали късмета няколко поколения назад във времето, някой техен предшественик да е забил кол в земята и да е казал: „Това е мое“, продължава Лор.
Самият той определено знае какво значи милиард, когато става въпрос за пари.
Лор е основател на два стартъпа за електронна търговия, които впоследствие продава за 550 млн. и 3,3 млрд. долара. През последните пет години бе отговорен за онлайн продажбите в най-голямата верига магазини за търговия на дребно Walmart, а пък съвсем наскоро стана собственик на баскетболния отбор от НБА Минесота Тимбърулвс.
Сега иска да направи и огромен по мащабите си социален експеримент – всеки ще може да си закупи или построи жилище, но самата земя ще бъде собственост на града. На теория стойността ѝ ще се увеличава с времето, а приходите от нея ще се реинвестират обратно в общността по начин, който да гарантира, че всеки жител, без значение от доходите си, ще има равен достъп до здравеопазване, образование и транспорт.
Все още не е ясно как би могло да се случи всичко това.
Проблемите с осъществяването на подобен проект е безброй не са свързани единствено с намирането на средства за построяване от нулата на цял един нов град в пустошта. Това изисква пари, иновации, политическа воля и обществена подкрепа – все неща, които не се знае как ще бъдат осигурени.
Но това всъщност е по-лесната част. Трудното е да се изгради нов обществен модел, който да разреши проблемите със социалното и икономическо неравенство.
За Лор и привържениците на Джордж единственият източник за неравенства се явява собствеността върху земята. Което е вярно, но само отчасти. Тяхната теория не отчита и други фактори като дисбаланси в пазара на труда и образованието, промяна в структурата на семействата, както и влиянието на новите технологии.
Концентрацията единствено върху собствеността ще маргинализира важни проблеми като това кой и как ще взима политическите решенията за разпределение на обществения ресурс, така че наистина да се случва справедливо.
В крайна сметка следващите няколко години ще покажат доколко е възможно това да се случи. Телоса би могъл наистина да се окаже една истинска революция.
За момента обаче по-скоро представлява поредната утопична идея с повече или по-малко социалистически елементи.
Уебкафе
Последвайте ни и в Телеграм
