Към основоположниците на творческата трупа на Народния театър принадлежат забележителните актьори от Казанлък, установили се в столицата – Иван Попов, брат му Антон Попов и Екатерина Златарева.
Те играят на сцената заедно с несравнимите Васил Кирков, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров, Атанас Кирчев, Гено Киров, Вера Игнатиева, Шенка Попова, Христо Ганчев, П. К. Стойчев, Теодорина Стойчева, Сава Огнянов, Златина Недева, Константин Сапунов, Борис Пожаров, Елена Снежина, Николина Бъчварова и др.
Тази трупа оформя така нареченото “първо поколение” звезди на първата ни театрална сцена и блестят с таланта си както в класическия репертоар, така и в постановките на български пиеси, като създават най-добрите традиции на българската актьорска школа.
За рождена дата на най-стария професионален театър у нас се смята 1904 г., когато първата професионална трупа “Сълза и смях” се преименува на Български народен театър.
В модернизираща се София от края на ХІХ век отдавна се говори за необходимостта да се построи специална сграда за държавния театър, която да даде, както подчертава Иван Вазов, по-добри възможности “за бъдещото величие на драматическото изкуство в България”. Още през декември 1898 г. с решение на Народното събрание се създава специален фонд за построяването на сграда за държавния театър, който през 1904 г. вече е нараснал до 350 000 лв. Българската интелигенция винаги горещо е защитавала идеята за създаване на национален театър, като един от първите сред българските интелектуалци е народният поет Иван Вазов, дълбоко убеден, че “театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизведе, изтълкува и проведе в народната среда една патриотическа мисъл и да се възбуди в нея въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването”.
По материали на Народния театър „Иван Вазов“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram