Изпити и ваканции – кои са важните дати за учениците през 2023 година

Следващата ваканция на учениците започва на 1-ви февруари. Това напомниха от Министерството на образованието и науката (МОН) в края на тази календарна година.
Ваканциите до края на учебната година

От МОН отбелязват още, че за първи път през 2023 година междусрочната ваканция за учениците ще бъде по-дълга. Досега ваканцията е била обичайно един ден. Сега между първия и втория срок ще има пет дни – от 1-ви до 5-ти февруари, като три от тях са учебни, а два почивни.

Всички – от I до XI клас, ще имат пролетна ваканция от 8 до 17 април, а зрелостниците ще почиват по-малко – от 12-ти до 17-ти април (сред тях са и дните, когато празнуваме Великден). Неучебните дни за малките ученици през тази ваканция са четири – от 10 до 13 април, останалите са почивни и празнични. За зрелостниците реалните неучебни дни са 12 и 13 април, а от 14 до 17 април са великденските празници.

Кога започва и свършва вторият срок?

Вторият учебен срок започва на 6-ти февруари. Традиционно той завършва по различно време за учениците от различните нива на образователната система. За дванадесетокласниците той ще приключи на 16-ти май. За най-малките (от I до III клас) учебната година приключва на 31-ви май. Учениците от IV до VI клас ще учат до 15-ти юни, а връстниците им в спортните училища – до 30-ти юни. 

Учениците от VII до XI клас завършват годината също на 30-ти юни, като в периода от 1-ви юли до 30-ти август обучаваните в професионални или дуални паралелки имат допълнителни две или четири седмици за производствена практика. 

Зрелостни изпити и външно оценяване

Важни дати от учебния календар са дните, в които са матурите за зрелостниците и изпитите от националното външно оценяване. Държавният изпит по български език и литература за завършилите дванадесети клас ще бъде на 19-ти май. На 23-ти май ще са вторият задължителен зрелостен изпит и държавният изпит за придобиване на професионална квалификация.

Националното външно оценяване по български език и литература за четвъртокласниците е на 29-ти май, а по математика – на 30-ти май.

На 13-ти юни е националното външно оценяване по български език и литература в края на VII и X клас, а на 16-ти юни е оценяването по математика. На 17-ти юни е оценяването по чужд език, а на 19-ти е измерването на дигиталните компетентности.

Дните за матурите 19-ти и 23-ти май са неучебни, както и тези, в които ще има НВО – 13-ти и 16-ти юни. 25-ти май също е определен за неучебен, но е присъствен ден за училищни, просветни и културни дейности.  

Ваканциите – малки или големи

Редовно синдикати и граждани отправят критики към министерството на образованието по отношение на включването на почивните и празнични дни към ваканциите. При последния си анализ от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ са отбелязали, че от десетки години съветват МОН да спре да брои почивни и празнични дни, регламентирани в чл. 154 от Кодека на труда (КТ) за ваканция. Според синдикалистите те действително са вид “ваканция”, но нямат отношение към дебата за учебното време, а това изкривява общественото усещане за почивни и учебни дни. Те отбелязват, че реално есенната ваканция е един ден, Коледната ваканция е два дни, междусрочната – три дни и пролетната ваканция е четири дни. Това прави общо 10 дни, без лятната ваканция, отбелязват от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“. 

От синдиката отправят още една критика – че „неучебните дни“ за държавните зрелостни изпити и за националното външно оценяване неясно защо МОН брои за ваканции и не ги причислява в категорията учебно време.

Учебното време на българските деца – през погледа на МОН и синдикатите

Синдикати и образователните експерти в МОН имат разминавания и по отношение на това колко време учат българските деца. През март от министерството обявиха, че българските ученици учат най-малко в Европа. Преди началото на учебната година – в края на юли от синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“ изнесоха свои данни, в които се отбелязва, че децата в страната ни учат толкова колкото и останалите деца на континента.

Становището на МОН е базирано на данни от проучване на Eurydice за учебната 2020-2021 г. Според него общият брой на задължителните часове в България в класовете от първи до десети включително, приравнени към астрономическите, са 7040. Те дават пример с Ирландия, където това време е 11 372 часа. Над 10 000 часа занятия имат децата в Испания, Холандия и Дания. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в диапазона между 8000 и 9000 часа.

В България най-малко учат първокласниците и второкласниците – съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа изостават от връстниците си в много европейски държави също нашите ученици в трети, четвърти, пети и шести клас, отбелязват от МОН без да дават точни данни.

Според същото проучване децата в страната ни имат и най-големите ваканции в Европа – средно 91 учебни дни в годината. Повечето от тях са през лятото. През активното учебно време те нямат занятия общо 16 учебни дни. Най-дълго са извън училището българските ученици от първи до трети клас – общо 108 учебни дни. За четвърти до шести клас почивката е общо 94 учебни дни. Учениците от седми до 11-и клас пропускат 79 учебни дни.

Анализът на учебното време направен от синдикалната организация сочи за средна натовареност на българските ученици. Според тях в повечето от изследваните държави броят на учебните дни е между 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия – 200. В половината от страните са 170-180. В 13 държави са в диапазона 181-190 учебни дни. Като цяло, броят на учебните дни е еднакъв за всички степени на образованието, но има и изключения – във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и средна степен.

С по-малко учебни дни в горен курс са ГърцияИрландияБосна и Херцеговина. В страните, където броят варира според степента и класа, често последният клас има най-малко учебни дни. Такъв е случаят и с България – в 12-и клас има 31 учебни седмици, с пет по-малко от останалите.

В България броят на учебните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата близо до максимума от 190-200 учебни дни, а именно – 180, отбелязват от синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“.

За ваканциите, синдикатите също отчитат, че България не прави изключение от общата картина. Според тях дори някои ваканции у нас са по-кратки и дават пример с Коледната и Великденската. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа почти всички осигуряват минимум две седмици, а в Швеция и Сърбия – три. Великденската ваканция е една или две седмици в почти всички държави, освен в Турция. В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, местните и регионални власти имат право да определят свои периоди на ваканции, съобразно местната специфика, но общият брой учебни дни е определен централно. Като цяло, схемата на ваканциите в различните страни е еднаква за различните образователни степени.

Според синдикалните специалисти и по отношение на лятната ваканция България не е изключение. В Европа продължителността на лятната ваканция е между 11 и 15 седмици, отбелязват те. Според проучването им продължителността ѝ варира в широки граници в отделните държави – от 6 седмици в някои германски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, между 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а дори и 15 седмици в Албания за начален етап.

В редица държави на Балканите началните степени излизат в лятна ваканция преди по-горните степени. България със своите 13 седмици лятна ваканция не прави изключение и по този показател, а се намира в позицията на други държави с подобно географско положение, отбелязват синдикалистите.

Дарик

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram