За първи път изложба съпоставя влиянието между две явления – Любомир Далчев и Христо Песев

„Христо Песев е едно явление в българското изкуство като десетки други маргинализирано, това от една страна е продиктувано от безхаберието на българските историци на изкуството, но ние сме страшно малко като гилдия и не смогваме, а от друга страна сигурно има и политически причини за неговото изпадане от големия разказ за българското изкуство. Но е факт изложбата, която показва, всъщност, само 7 творби от стотиците, които Художествена галерия – Казанлък притежава, както и тези в читалището в Шипка“, посочи д-р Пламен Петров на откриването на изложбата “Наслагващи се образи. 100 години от рождението на Христо Песев” в Къща музей „Дечко Узунов“.

Скулпторът Христо Песев е роден в Шипка през 1923 година. Работи в областта на малката декоративна пластика и монументалната скулптурна композиция.Той е дарил 108 творби, които се намират във фонда на казанлъшката Галерия. Негови са творбите: многофигурната сцена на орелефа „Ястребино“, „Майстора“, скулптурата на Калифер Войвода в Калофер, „Момиче носи вода“, както и покамерна кавалетна скулптура, част от която – „Майчинство“ и „Първа рожба“.

Изкуствоведът д-р Пламен Петров подчерта, че Христо Песев е фигура, за която тепърва ще говорим много.

„Песев е може би едно от най-ярките творения на учителя си Любомир Далчев и от друга страна това което той ни завещава като наследство безспорно се вписва в канона на българското културно наследство на 70-те 80-те години. Нещо повече казанлъчани почти всеки ден се срещат с една от неговите творби поставена пред Галерията – така наречената Белокаменна красавица на Казанлък“.

Катя Христова, главен уредник на Художествена галерия – Казанлък и куратор на изложбата припомни как Дечко Узунов казва, че мазата на родната му къща не трябва да е музей, а да е пространство, изпълнено с изложби на негови ученици и по този начин той е жив и живее в нашите спомени за него.

„Скулптурите, показани в изложбата, са част от едно голямо дарение което Христо Песев прави на Галерията след една негова изложба в Казанлък през 1984 година. Творбите са различни като тема, като материали, като изпълнение на формите. Решихме да се фокусираме върху това как Далчев е повлиял на Песев, а и обратното“, коментира Катя Христова.

„Изобщо проблемът с влиянието в изкуството е една голяма тема, която можете да проследите, например, в творчеството на Ненко Балкански. Погледнете онова, което сме експонирали в Музей „Ахинора“ – влияние самият Иван Милев търпи от приятелите си, Николай Райнов, например“, поясни директорът на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров.

Той заяви, че изложбата опит за съпоставка, каквато досега никой не е правил и няма как да направи, защото Христо Песев е явление, което за съжаление е изпаднало от хоризонта.

„Тази съпоставка ни дава възможност да се замислим за нещо много по-важно – да направим оценка на епохата, в която тези хора са живели, да видим формите на съпротива. Тези автори се появяват и под някаква форма оказват влияние на епохата, в която живеят. Скулптурите им едновременно в някакъв смисъл може би удовлетворяват вкуса на номенклатурата и онова, което се очаква от тях, но от друга страна и ги удовлетворява по тази линия, по която не разбират какво тези автори правят. В този момент изкуството им е абсолютно съпоставимо с онези тенденции, които виждаме в цяла западна Европа и дори и отвъд океана Това е една изложба, може би най-тихата изложба която сме правили. Изложба, в която няма нищо натрапчиво, изложба която не крещи, а е място за съзерцание“.

Изложбата може да бъде разгледана до 8 октомври 2023 г.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram