Лазерният физик казанлъчанинът проф. Теньо Попминчев, почетен гражданин на Казанлък, който днес има лаборатория в Калифорнийския университет, е бил студент на Ваклуш Толев, за когото пък друг казанлъчанин – режисьорът Николай Василев създаде филм. След успешно турне у нас и в Европа, от няколко седмици лентата гастролира в Северна Америка. Филмът е най-гледаната българска продукция вече втора година.
Проф. Теньо Попминчев, един от най-обещаващите студенти на Ваклуш Толев, бе специален гост на прожекцията на филма „Ваклуш“ в Сан Диего. Заедно с режисьора на филма Николай Василев професорът отговаряше в залата на многобройните въпроси на публиката.
Проф.Теньо Попминчев е лазерен физик с лаборатория в Калифорнийския университет в Сан Диего. Той е ученик на легендарния учител по физика Теодосий Теодосиев. Ваклуш Толев му преподава „История на религиите“ във Физическия факултет на Софийския университет През 2016г. проф. Попминчев е сред десетте най-обещаващи учени, способни да променят света, в класацията на списание Science News, която се прави от Нобелови лауреати. Самият той е номиниран за Младежка Нобелова награда за разработката си на атосекунден рентгенов лазер, който позволява наблюдение на свръх бързи и свръх миниатюрни взаимодействия на квантовия предел на време и пространство.
„Много е трудно да се обясни Ваклуш Толев само с думи, каза Николай Василев, който призна, че затова именно прави и филма „Ваклуш“.
Като предизвикателство към проф. Попминчев той постави въпроса „Може ли духовността да бъде обяснена с физиката?“
„Бях 19-20-годишен студент, когато слушах лекциите на Ваклуш“, спомня си Проф. Попминчев. „Мисълта му, че човекът е един бог еволюция беше нещо, което мe накара тогава да преосмисля много от възгледите си за самия себе си и за света. Идеята му, че „няма зло, а има нееволюирало добро“ също поставя схващанията ни на фундаментално ново ниво“, разказва професорът.
„Веднъж го попитах: Защо в света е нужно да има два полюса, два различни бряга?“. Неговият отговор беше, че положителният и отрицателният полюс са двигателят на енергиите, погледнати както като принцип в природата, така и в плоскостта на добродетелите като добро и зло. Иначе, без полюси, бихме стояли в безвремието на Рая без еволюция. Същественото обаче не са полюсите, а потокът, движението между тях. Това бяха първите думи, с които той ме впечатли като млад физик. И до ден днешен не съм запознат с други по-мащабни формулировки от тези на Ваклуш за историята на цивилизациите и религиите в еволюцията на човека. Естествено, следващите ми въпроси тогава бяха има ли по-малки частици от най-малките частици в ядрото? Има ли нещо извън Вселената? Зададох му въпрос какво представлява Големият взрив. Той говореше за пулсации на Вселената, които тя се събира и разширява многократно, a само с един Голям взрив.
Помня, че Ваклуш имаше един израз: „Науката е бедната сестра на истината“. С това в никакъв случай не обиждаше усилието на учените Искаше да ни каже нещо друго – че без интуиция, базирано само на факти, известни до момента, нашето познание е ограничено. Той винаги Насърчаваше да се развиваме да търсим с вътрешен усет, с интуиция, когато изучаваме процеси и закони. Така се случи моето откритие на лазерния рентген. Повечето открития се правят на границата на рационалното и с помощта на интуиция, която Ваклуш нарича прозрение. При последната ми среща на живо с него разговаряхме за квантовото преплитане, за квантовото свързване на частици във Вселената. Повод беше едно изказване на Айнщайн в началото на ХХ век за физично предсказване за взаимосвързаност на частици на разстояние. Тази идея, която не е негова, той определя като най-интересната в квантовата механика и я нарича „някакво свръхестествено взаимодействие на разстояние“. Става въпрос за ситуацията, при която две частици се разделят (едната е на земята, а другата – в космоса) и ако се въздейства на едната, дали ще се наблюдава промяна и на втората. След около сто години експериментите измериха, че това не е фантастика, а е реалност. Доказа се една такава взаимосвързаност – промяната на един фотон води до мигновена промяна на втория на повече от 1000 км, независимо от огромното разстояние във Вселената между свързаните частици. Това става със скорост, по-голяма от скоростта на светлината, без да се нарушават известни природни закономерности. Ваклуш казваше, че тези квантови явления са част от нашето свързване като хора един с друг, което ще обезсмисли клетъчните телефони и интернет. Говореше и за молитвата като квантово свързване. В своята есенция идеите на Ваклуш „без квантови формули“ бяха именно като част от една глобална промяна – да се смени „хоризонталното“ мислене с „вертикално“
След прожекциите в САЩ които стартираха от Чикаго и преминаха през Източното и Западното крайбрежие, филмът ще направи полет до Ванкувър, Канада, където българската общност с подкрепата на Българско училище „Родна реч“ ще отпразнува 24 май – Денят на българската култура и писменост с прожекция на филма и среща с режисьора. След това „Ваклуш“ се завръща в САЩ – в Сиатъл на 26 май. Следват прожекции в Орландо на 31 май, Гейнсвил на 1юни.
Финалът на турнето ще е на 2юни в Бока Ратон, Там домакин ще е Петко Динев, който е първият златен медалист от школата на Теодосий Теодосиев и който е световно известен с това, че разработва и произвежда видеокамерите за космическите полети на NASA.
Източник: 24 часа
Снимки: личен архив
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram