Рубриката „80 години величие“ на ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕСС ТВ и РАДИО ВИС ВИТАЛИС се посвещава на 80-та годишнина от въздигането на Паметника на свободата на връх Шипка.
В нея ще ви разкажем и покажем любопитни подробности от историята на Паметника, благодарение на любезното съдействие на НПМ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА“.
Първоначално се предвижда бъдещият паметник да бъде построен на Орлово гнездо, мястото на най-ожесточените боеве на Шипка, но поради трудността по подготовката на терена този замисъл отпада. Изразява се и мнение, че самият връх е исторически паметник и природна забележителност и по него не бива да се правят никакви промени. Затова е взето решение паметникът да бъде построен на съседния връх Св. Никола, който има и по-удобен за строителството релеф.
Подготвителните работи за строежа започват през 1926 г. Най-напред се пристъпва към изравняване на площадката. Изкопните работи се извършват от петнадесетина работници от с. Шипка. Теренът е компактна скала и е разбиван с т.нар. взрив габровит, пренасян от двама души с магаре от фабрика „Еловица” в гр. Габрово. Изравняването на площадката продължава три месеца. По време на работите са открити кости на убити при отбраната на Шипка, които са събрани и запазени.
На снимката: Водосвет при полагане на основния камък. 5.IX.1926 г.
На 5 септември 1926 г. основният камък е преместен от мястото, където е поставен на 24 август 1922 г. и е положен отново. В каменно корито е поставен написан с туш и запечатан в бутилка Акт-послание. Към Акта се прилагат по едни брой от всички издавани в България вестници, по няколко от всички български монети и други реликви, след което коритото се циментира в нарочно оставено място в югоизточния край на изкопа.
Едновременно с оформянето на строителната площадка започва и набавянето на необходимите строителни материали, което преди изграждането на шосето се извършва по твърде примитивен начин. Дървеният материал, циментът и желязото са докарвани до гара Казанлък с влак, до с. Шипка са превозвани с камиони, а от селото до върха – с волски коли или коне по стария стръмен път. Пясъкът, който се добива от коритото на Тунджа и в околностите на с. Енина, е превозван от с. Шипка до върха в чували или газени сандъчета с коне и мулета. Водата за бетона се набавя от чешмата и изворите в района на Спасителния дом, а до върха се изнася в бъчви, натоварени на биволски коли.
Вместо предвидените в Поемните условия гранит и отчасти мрамор, чието снабдяване се оказва невъзможно, градежът се извършва със синкавия местен камък доломит. Добиването му започва през 1927 г. от кариера на няколкостотин метра източно върха. Поради невъзможността да се използва експлозив, каменните блокове се изваждат ръчно с лостове. След изчерпването на източната кариера започва експлоатацията на нова – западно от върха.
На снимката: Кариерата под връх Св. Никола, от която са добивани камъните за строежа
Интензивното строителство започва през май 1927 г. Прави се изкопът за основите, излива се първата железобетонна плоча, иззиждат се стените на костницата и мавзолея. Строежът спира до главния корниз на паметника.
На снимката: Начален етап от строителството 1927 г.
През строителния сезон на 1928 г. височината на паметника нараства с 11 метра.
На снимката: Строежът на Паметника през 1928 г.
През 1929 г. са изградени останалите пет етажа на кулата. Иззидани са също горният корниз и надзид. С направата през 1930 г. на железобетонна вита стълба за горната площадка, външно стълбище пред мавзолея, вътрешно оформление на същия, врати на северния и южния вход, паметникът е завършен.
На снимката: 1929 година – последен етап от строителството
Поради недостиг на средства някои довършителни работи са отложени за следващите години.
По приблизителни изчисления за постройката на паметника са направени общо над 5000 куб.м. каменна зидария и пълнеж от бетон и железобетон, при което е употребен над 1 000 000 килограма пясък. Стойността на извършените работи възлиза на 5 000 000 лева.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
