Мобинг е термин с латински корен, на български най-общо означава психически тормоз, емоционална атака в работата. Мобинг означава действия на работното място, които се правят, за да бъде намалена работоспособността и мотивацията на друг колега. Целта е да се намали тотално самочувствието на тормозения служител, той да намрази работата си и да напусне. Пострадалият от мобинг е изтезаван психически, без основание. От неуважителното отношение на колегите си той започва да се изнервя, да се стресира, да се ядосва. Чувства се много обиден.
Когато тормозещият забележи, че пострадалият вече страда от мобинга, започва да изпозлва по-агресивни начини. Защото целта на мобинга има е да откаже служителя от работата му. Тормозът продължава, докато не се постигне искания резултат. Обикновено тормозещият не е сам, има поне още един-двама колеги, които го подкрепят.
Тези, които извършват мобинг, най-често са хора с прекалено високо самочувствие, но без покритие. Обикновено те са грешка на ръководството, което ги е поставило на ръководни позиции, които те не заслужават. Освен това, най-често те имат личностни проблеми и търсят възможност да изразят злобата си чрез мобинг. Тези хора тормозят и игнорират колеги, които си вършат много добре работата и имат положително излъчване. Главната причина за мобинг може да бъде както завист, така и амбиция да се заеме мястото на тормозения служител. Като се игнорира даден служител и се внушава на останалите, че той все едно не съществува и като не му се дават важни задачи или му се отнемат задачите, ако постоянно се говори за неговата пасивност, всъщност се извършва емоционална атака срещу този колега. Мобингът трудно се доказва. Просто вече никой не гледа „жертвата“ в очите, не се държат добре с човека, прекъсват го, докато говори…Постепенно това води до нежелание от негова страна да ходи на работа, защото там го очаква само напрежение и недооценяване. Последиците понякога могат да бъдат доста тежки – паническо разстройство, та дори и инфаркт. Мобингът е нарушение на човешките права. Никой при никакви обстоятелства няма право да тормози свой колега. Колкото и трудно да е доказването на мобинга, той трябва да бъде победен и ликвидиран. Най-лесният начин е да бъде намерен свидетел, с помощта на когото другите да се убедят, че това е несправедливо. Така битката с мобинга може да бъде спечелена.
Ако професионалното Ви достойнство е накърнено или е нарушена личната ви неприкосновеност, е добра идея да се смени отделът или работното място. Ако мобингът е във фаза психолоческа война, най-добре е да напуснете мястото. Най-голямата грешка е да се отвръща на мобинга.
От друга страна, авторите на мобинга трябва да знаят, че могат да бъдат накарани да поемат лично отговорността за деянията си. В Германия, например, броят на оплакванията от мобинг постоянно расте. Берлинската адвокатка Ерика Шрайбер съветва жертвите да не чакат нещата да се задълбочат, а да подадат оплакване още в самото начало. А работодателите и ръководителите би трябвало да се отнесат към жалбите най-сериозно, да поискат доказателства и да изслушат свидетели. Трябва да се има предвид и това, че, ако жалбите на жертвите в съда бъдат възприети като основателни, ще получат максимум 100 000 евро обезщетение. В Съединените щати сумите далеч надхвърлят тази.
Откакто през 1976 американската психиатърка Каръл Бродски пише статия със заглавието „Изтормозеният колега“, в специализираната литература започват да се появяват все повече публикации за оказване на психически натиск в службата. През 1980-те години шведският социолог Хайнц Лайман формулира за първи път понятието „мобинг„, което от скандинавските страни се разпространява по цял свят. Лаймън обозначава по този начин негативната комуникация на работното място, т. е. прекомерната критика, откритите обиди, виковете, игнорирането на въпроси, клеветите. Днес понятието е още по-широко: „мъчителите“ укриват информация от жертвите си, фалшифицират резултатите от труда им, дават безсмислени указания и омаловажават постиженията или измислят недопуснати грешки. Не се спират и пред насилието и сексуалния тормоз.
А когато шефът е замесен в оказвания натиск, това създава проблеми на фирмата, както и значителни разходи – един случай на мобинг излиза между 30 000 и 50 000 евро годишно, изтъква германският специалист Дитер Шлунд. И като се има предвид, че в Германия жертви на мобинг стават между 1,5 и 2 милиона души на година, това води до сериозни щети на икономиката.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram