Годишнина от рождението на автора на безсмъртния химн „Велик е нашият войник“

Константин Георгиев Попов, поет и журналист, автор на безсмъртния химн „Велик е нашият войник“, се ражда на 27 май 1884-та в Казанлък.
Възпитаник е на Скопската школа за запасни подпоручици на подполковник Борис Дрангов. Следвал е право в Русия.
През Първата световна война е мобилизиран. Участва в победоносните сражения на 8-ма пехотна Тунджанска дивизия на Македонския фронт при Равна, Вина и Лясковик, Ботум, Дрин и Струга.
Четирите куплета на прочутия боен марш се раждат край Охридското езеро през 1916 година. Там е разквартируван 23-и Шипченски полк, където служи младият подпоручик.
Текстът заинтригува войника Михаил Шекерджиев – син на дребен занаятчия от Габрово, завършил Духовната семинария, учител по музика в дом за слепи деца. На един дъх Шекерджиев написва музиката на новия марш и сформира малка група от ентусиасиазирани изпълнители.
С издаването на песента в брошура се ангажира бъдещият известен габровски индустриалец, а тогава подпоручик, Иван Влаев. Тук е и мобилизираният художник Владимир Димитров – Майстора, който, вдъхновен от чутото, рисува известната си графика „Българският войник пред Самуиловата крепост“, отпечатана в списание „Отечество“ през 1917 година. Две години по-късно, заради политически съображения, текстът ще бъде променен за първи път и куплетът „И пак спокоен, мълчалив. При Охрид днеска той стои“ ще отпадне.
Въпреки че полкът има и друг марш, песента на Георгиев и Шекерджиев бързо става популярна и се превръща в една от най-любимите войнишки песни.
След 9 септември 1944 г. текстът отново няколко пъти е променян.
Маршът се изпълнява повече от 90 години, за да бъде удостоен на 31 май 2001 г. с честта да бъде избран за химн на Българската армия.
Авторът на текста му до 1924 година се занимава с журналистическа работа. От 1936 г. работи като счетоводител и преводач в българските легации в Брюксел и Париж.
Умира в чужбина през 1954 г.
Пред портала на поделенията от 61 Стрямска механизирана бригада, дислоцирани в Казанлък, е поставена паметна плоча, която увековечава имената на двамата, създали най-популярния български войнишки марш./ balgari.bg

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram