Днес се навършват 109 години от Илинденско – Преображенското въстание.
Илинденско-Преображенско въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи.
Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО). През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) (Илинден).
Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).
В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни.
По стар стил Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия. Църковният празник е наречен от народа Илинден.
Според народните представи Свети Илия е господар на летните небесни стихии и градушката.В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно – овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета. Илинден е празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илияна, Илко.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
