Нямам желанието да бъда герой, нямам амбициите да бъда велик, не държа да бъда честен. Аз просто желая да оцелявам – да живея така, както ми се иска и харесва.
В Белгия вече бях завършил Бакалавърска степен, в Швейцария тъкмо получих диплома за завършена Магистърска степен. Елитните университети, в които бяха пропилени купища български пари, трябваше да са ме подготвили за това, което ме очаква в страната, наречена родина.
И ето, точно преди три месеца самопета LH Embraer 195 беше кацнал на летище София – Терминал 2. Пътуването в бизнес класа беше приятно, никой не досаждаше, имаше още двама души в салона на богатите – костюмари с куфарчета. Eдиният – българин на около тридесет и пет играеше на angry birds посредством Iphone 5 Gold Plated, другият – видимо от азиатски произход беше разтворил Lenovo ноутбук последен модел, в който чертаеше нещо на AutoCAD. За жалост храната по самолетите вече не е толкова вкусна, но аз си изядох всичко, защото бях огладнял след лекото притеснение да не би случайно да ми проверят билета, на който пишеше 24А а не 4А. Както правя винаги, бях влязъл последен в самолета, с надеждата да има свободни места на широките кожени седалки. Практиката показва, че ако си прилично облечен и се настаниш в бизнес класа по умишлена случайност, вероятността да те проверят и преместят клони към нула.
И така, полетът беше успешен но аз имах важна задача. Трябваше веднага след пристигането да отида на гишето на Baggage claim и да съобщя, че са ми откраднали парфюма и двата часовника, на които в куфара присъстваха само касови бележки и кутии. Набързо спретнах скандал, попълних формулярите и поисках 800 евро обезщетение. За щастие, в багажа ми както и очаквах, беше оставена бележка, че е проверяван, вероятно защото поставих съмнително изглеждащи за скенера предмети. Потвърждаваха фалшифицираната от мен кражба и вече предварително разбитото мини катинарче, което извадих от ръчната си чанта непосредствено след като бях отнесъл багажа си от конвейера.
Със забързана походка се насочих към такситата пред летището, но още от изхода ми се препречка индорин, който ме попита дали искам превоз. Кимнах с глава настрани по европейски, но той си помисли, че това значи ДА и грабна куфара ми. Докато се усетя трябваше да го последвам.
Пътят ми беше предначертан. Крайната ми цел беше родния град, но преди това трябваше да осъществя две срещи – с бивша любовница, която трябваше да изненадам с пристигането си и друга – с регионалния представител на фармацевтична компания.
Качих се в таксито, където миришеше на нещо средно между швейцарско фондю и вносните цигари с бандерол, произведени във вълчидолското село Добротич, Варненско. Когато ме попита на къде, аз отговорих на едноклетъчното до мен, че трябва да си оставя багажа във вече резервирана стая на хотел Принцес и по най-бърз начин да продължа към ул. Овче Поле, за да подготвя вече плануваната от мен романтична изненада. С притеснен поглед попитах колко ще струва, а отговорът беше както и очаквах – „Колкото покаже апарата“. За да не бъде скучен заобиколния път, който избра амебата, аз го заприказвах на най- различни теми, споделих му измислени истории, поговорихме за автомобили, жени и други вълнуващи го теми. Помолих го да изчака бързата регистрация в хотела ми и обещах да не се бавя. Той вежливо обеща да ме изчака и помогна със свалянето на куфарара от багажника на много малко харчещия му автомобил.
С уверена походка провлачих куфарчето Samsonite, минах през портите на хотела, но вместо да се запътя към рецепцията отпред, аз се обърнах надясно и се запътих към всеизвестното на пристигащите в София провинциалисти като мен казино. Извадих издадена ми отпреди карта за вход и помолих да оставя куфарчето си за съхранение. Жената любезно ми съдейства, но пожела да ми преиздадат картата защото били сменили системите за сигурност. За щастие това отне незначително време. Незначително време отне и бързото ми консумиране на безалкохолното зад живата рулетка, където бях поставил някаква незначителна сума. Неприятна ми беше, обаче, новината, че вече не дават на играчите си кутии с цигари. Изнесох се по най- бърз начин и се запътих към задния вход. Съвсем наблизо по ул. Кортен свършваше зелена зона. Там трябваше още да се намира паркирания от мен преди повече от месец Peugeot 306 с десен волан, копие от фалшив и намачкан английски документ за покупко-продажба, служещ за талон пред служителите на безредието и, разбира се, английска застраховка, която отвреме-навреме се налага да ксерокопирам със залепено листче за нова дата на изтичане.
Очаквайте продължение…
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram