Денят на Освобождението на България от турско робство е националният празник на България – от 1991 г.
На 3 март през 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 г. и се слага начало на Третата българска държава.
На 24 април 1877 г. в Кишинев е издаден манифест на император Александър II, с който Русия обявява война на Османската империя. Българско опълчение е включено в предния отряд.
Една от най-значимите битки е на връх Шипка. Ордите на Сюлейман паша е трябвало да разбият частите за прикритие, укрепили се по стръмнините на върха, за да може турската войска да пробие в Северна България.
Празникът на Освобождението на България – 3 март, за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март н. с.) 1879 г., където митрополит Антим I, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани. Две години след Освобождението, през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. празникът започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османска власт. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален. Той започва отново да се отбелязва всяка година, с решение на ЦК на БКП от 1978 г., по повод на стогодишнината на събитието, на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата (19 февруари стар стил) през 1878 г.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци и цветя на паметници и паметни плочи на загиналите за освобождението на България. В навечерието му се провежда тържествена заря-проверка.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram