Днес отбелязваме Рождество Христово. Коледа.
Честито и на имениците днес: Христо – от гръцки означава „Спасител”, Христина, Ицо, Ичо, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Кристина, Кристиян.
Според Евангелието Христос се ражда в
пещера в гр. Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва
необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.
Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го
и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда.
Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното
слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на
православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува
се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на
двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим
чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му
над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на
годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото
разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било
свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце
на правдата“. Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на
правдата – Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово
рождество.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент,
привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да
освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта
на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се
отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички,
символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни
участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от
Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи,
определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените
празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят
„шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от
традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи
тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени
същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки
дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани
около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги
дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След
като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а
събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество
Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително
се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др.
Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинсо с праз,
печена кокошка.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram