На 22 февруари, по случай 120 години от рождението на акад. Дечко Узунов, родната къща с експозиция в град Казанлък ще бъде отворена за посещение от 9:30 до 16:30 часа с вход свободен.
Предстои награждаването на участниците в конкурса „Наследници на Дечко Узунов“ в НУПИД „Акад. Дечко Узунов“. Тържеството ще започне от 11.00 часа в Актова зала на учебното заведение.
В деня на годишнината, от 17.30 часа, в Художествената галерия в Казанлък ще бъде открита и изложба – живопис, акварели, рисунки на акад. Дечко Узунов. Експозицията включва творби от колекциите на СГХГ, Художествена галерия – Стара Загора и Художествена галерия – Казанлък.
Творчеството на Дечко Узунов преминава почти през цялото двадесето столетие, като се превръща в символ на българския художествен гений. Художественото наследство, оставено от него, е изключително разнообразно откъм теми, жанрове и видове изобразително изкуство — както изящни, така и приложни. Твори живопис, графика, илюстрация и оформление на книга, сценография, декоративна монументална живопис, работи в жанровете портрет, голо тяло, пейзаж, натюрморт, фигурална композиция с исторически, библейски, митологични и съвременни сюжети.
Наричан „аристократ на въображението”, през цялата си дълга творческа младост той простира търсенията си в откриване на хармонията между талант, душа, традиция, експеримент и любов. Пред няколко поколения художници, имали шанса да преминат през ателието му, той придава на тези понятия зримост, като изпраща в бъдещето на родното ни изкуство десетки дарования.
Роден е в Казанлък, където първо е ученик на Чудомир. През 1919 г. е приет за студент в Държавното художествено индустриално училище (днес Национална художествена академия) в класа на проф. Петко Клисуров. Специализира в Мюнхен при проф. Карл фон Маар. Тук младият художниксе запознава с творчеството на майстори като Рембранд ван Рейн, Диего Веласкес, Тициан, Петер Паул Рубенс, Макс Либерман, Франц фон Щук. По същото време в Мюнхен специализират и живеят и други млади български творци като Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Константин Щъркелов, Симеон Радев, Светослав Минков и други, които формират приятелското обкръжение на Узунов, а също и стават модели за портретите му.
След завръщането си в България завършва образованието си в Художествената академия през 1924 г., в класа на проф. Стефан Иванов, като му преподават и други майстори на четката – Цено Тодоров, Иван Ангелов, Никола Маринов. От 1926 г. работи като щатен художник в Министерство на просветата до 1932 г., когато започва да преподава живопис в Художествената академия. Извънреден професор е от 1937 г., а редовен – от 1942 до 1963 г. Сред учениците му са художниците Атанас Пацев, Георги Баев, Калина Тасева, Лика Янко, Мария Столарова, Светлин Русев, Георги Божков.
Участва в почти всички общи художествени изложби на дружеството „Родно изкуство“ в България и в чужбина (Белград, Пилзен, Ню Йорк, Атина, Берлин, Будапеща, Москва, Ереван, Хамбург, Виена). Прави шест самостоятелни изложби в София и по една в Казанлък и Сливен. В чужбина прави самостоятелни изложби в Белград, Букурещ, Будапеща, Москва, Париж, Базел, Мюнхен, Кувейт, Пекин.
Дечко Узунов има две сестри, от които има четирима племенници: скулпторката Елена Вълчанова, живописеца Пеню Вълчанов, графѝка Христо Нейков и художника (график, живописец и илюстратор) Атанас Нейков. Те са преките наследници на Узунов и даряват голяма част от творбите му за двете къщи-музеи на художника в София и Казанлък. Негов доведен син е спортният журналист Ричард Груев.
Национално училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“ в Казанлък приема неговото име.
Дечко Узунов е автор на стенописите в казанлъшката църква „Свети Йоан Предтеча“, в карловския Дом на културата, в Старозагорската опера, в Народната опера, Народния театър, НДК и Съдебната палата в София.
Илюстрира множество книги, създава декорите и костюмите за някои театрални и балетни постановки в Народния театър.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram