Днес, 10 май, се чества възстановяването на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV столетие при падането на България под турско робство.
Още през възрожденската епоха започват целенасочени действия от страна на българските църковни дейци за възстановяване на Българската патриаршия. Нужни са години усилия, за да се осъществи постепенно този възрожденски идеал, първата стъпка към което е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград.
След края на Втората световна война в България е създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. Със съдействието на други православни църкви, преди всичко на руската, на 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепятства нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия признава автокефалията на Българската православна църква.
През 1950 г. е изработен Устав на Българската православна църква, в чийто чл. 1 „самоуправляемата Българска православна църква“ се назовава „Патриаршия“.
В заседанието си на 3 януари 1953 г. Св. Синод на Българската православна църква решава да свика на 8 май с. г. Църковно-народен събор, който да възстанови патриаршеското достойнство на родната Църква и да избере предстоятел-патриарх.
За това голямо църковно-народно тържество в София пристигат десетки делегации православните църкви от Русия, Румъния, Чехословакия, Грузия, Сърбия и др.
Свиканият съгласно Устава Трети църковно-народен събор (8-10 май) възстановява патриаршеския статус на Българската Църква и на 10 май избира Негово Високопреосвещенство Св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.
Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram