Шапката на уличния гайдар в народна носия остана празна
Чаканият от казанлъчани панаир се състоя. Малко късно от обичайното време и пратен по линията на календара от кметицата ни естет, две седмици след Празника на розата.
Няма я днес познатата манифестация от местни, шестващи между сергиите. Две кръчми под шатри съставляват радостта от хапването на кебапчета сред облаци дим от скарата. Едната-тематично нагласена с покривки-каренца с национални шевици. И с оркестър. Другата, без която не може да мине никой казанлъшки панаир, на Стивън. Натурализираният нигериец-виртуоз на специалтитите на скара.
Секирата на цените не изненадва, но леко смущава.
Тази година панаирът е пълен с китки. Палми по 10 лева, орхидеи и всякакви растения в саксии. Палмите за продан са повече от панаирджиите. Локумите-и те така.
Най-куул са туниките с щампа на Хюрем султан, героинята от хитовия турски сериал „Великолепния век“. Харчат се яко, поотделно или в комплект с клин. На долнището също не е спестен образът на султанката, въртяла Османската империя през съпруга си Сюлейман, според популярния сериал. Но парцалки с неговия образ няма в продажба.
„От Сливен съм и за първи път, госпожо, съм във вашия град със сергията. Подведох се по приказките на колеги. Било далавера тук на вашия панаир, разправяха ми, а то-едно нищо. Няма оборот. Не купуват вашите. Да ти давам една блузка с Хюрем за пет лева, ама много са модерни“, кандърдисва ме смугла търговка. Наредила е стоката на сергията в умопомрачителна градация-най-отдолу препарати за пране, пò над тях тениски, сутиени и прашки, а най-отгоре-тенджери.
Понеже не й вярвам, че алъш-вериша на върви, вика колежката си от съседната сергия, предлагаща детски играчки. „Душа, напиши, че ваш‘те се стискат. Не купуват. То кой ли пък е минал, празноооо, душа, празно, хора няма“. Завтичва се към нашата мила компания трета смугла търговка, продава домакински престилки. „Като разпитваш ти, напиши, че във Видин, дет’ са каталясали отвсякъде, по-хубав панаир правят, щото има хора“.
Малко преди да се излее кратък дъжд, неизненадващ панаирджиите никак, уличният гайдар наду мяха. Шапката му празна, остана си така и след дъжда.
Социалният аутсайдер Дидо, познат на мнозина казанлъчани с кроткия си нрав, но прям изказ, един от онези символи на града, еманация на маргинализацията на отвратените от лицемерието, изповядва „Питаш ме неща, за които няма да говоря, защото съм никой, но ще ти кажа едно-излизам само на панаира, защото тука срещам хора, които искам и не искам да видя. Сега не виждам никого. Гледам 70% все мургави са и се мъча да ги запомня, че догодина пак тях ще срещна, не онези, за които съм дошъл. И да не ме снимаш! Сакън! Грозен съм, ама умен. Ще ти се разсърдя, да знаеш…, ако ме фоташ. Но можеш да пишеш“.
Тъжен панаир, съвпаднал с дните за съпричастност към пострадалите във варненския квартал „Аспарухово“. Няма случайни неща, проповядват древните философи.
Не е ли случаен рефрена на примата Лили Иванова в онзи стар, но лъскав хит: „И в една дъждовна вечер оня толкоз смешен клоун е умрял”. Клоунът не е умрял, също и панаирът, просто го поставиха в изкуствена кома.Засега.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram