Преди въобще да чуем за Уорън Бъфет и неговия съвет да не слагаме всички яйца в една кошница, се учехме на плановост. Някои мениджъри се ограмотиха впоследствие и станаха адекватни на новите условия, други си останаха планировчици, декорирани като граждани за европейско развитите на България. Те си планират, действителността ги изненадва, но като е планирано-планирано е! План-графикът се следва чинно. Реалността е за това, да изненадва.
Утре казанлъчани са призовани да носят в Общината консерви и веро. За да помогнат на пострадалото от наводнението село Турия.
Акцията бе планирана още преди две седмици. Апелът бе разпространен на 20 юни, пет дена след апокалипсиса в Турия и цели десет дни преди населението да се разтърчи планирано на 1 юли с белина и русенско варено към общинския център за обслужване на гражданството, където ще се събират даренията.
Съседната и приятелска община Казанлък на пострадалата Павелбанска, не сколаса да намери време да отдели някой лев и да проводи на наводнените събратя овреме някое и друго кашонче с „Доместос“ и консерви копърка, примерно, но прецизно планира чак на 1 юли дарителска акция. Две седмици турийци стискат зъби и „нам се надеят“ да им пратим подаръци, че да ошетат къщите си. През това време, за да не ни обидят, седят и викат „къш“ на бацилите.
Иначе това, че Общината се опитва да ни прави съпричастни към страданието на турийци е похвално-провокират се хуманните ни устои, които същите, междувпрочем, бяха тотално приспани спрямо арабските бежанци.
Както казваше великият комбинатор „Идеите-от нас, бензинът-от вас!“. Дарителската кампания е измислена от общинския мозъчен тръст, препаратите и вафлите-от вас, казанлъчани!
Другояче постъпиха от община Симитли. Там кметството съжалило тутакси приятелите-кукери от Турия, организирало дарителска акция, но кметът на градчето, намиращо в склоновете на четири планини, първо позвънил на кметската наместничка на Турия и се разбрали двамата каквото е нужно да се прати персонално-кукери от Симитли пращат на другарите си кукери от Турия точно необходимото, за да дезинфекцират, възстановят домовете и да се нахранят.
Планировката в нашата община е хоби и то много маняшко.
Планирането е нещо монолитно, веднъж организирано, нищо не е в състояние да осуети мероприятието. Дори трагедия като тази във варненския квартал „Аспарухово“. Концертът на Даниел Трингов и „Софийски солисти“ се състоя в Културния дом, часове след потопа в Североизточна България, макар че покрай морето плуваха трупове на деца, други изчезнаха безследно, хора останаха без домове. Трингов направи нужното, за да стане съпричастен към безалтернативната драма. Кметицата Стоянова изпрати съболезнователна телеграма на колегата си във Варна, а на другия ден позволи провежднето на лигавото шоу „Мис Долина на розите“. Същият ден бе обявено, че денят на национален траур ще е след четири дни, чак на 23 юни, конкурсът за царица на цариците не бе отменен. Изкара се празничната програма до финала й, после в понеделник скърбихме пак планирано, основно със сваляне на знамето наполовина на пилона.
И без това общината вари курбан след празника против уроки, катастрофи, бедствия и прочие свише злодейства.
А великият комбинатор, Остап Бендер, ставаше виртуозно сериозен, когато произнесяше култовата си фраза „Ледът се пропука, господа съдебни заседатели!“. Произнасяше я „институционално“ и планирано винаги пред публика от „шлосери-интелигенти“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram