„Стихове за посветени“ и „Крал Артур и другите ми братя“, книгите на Тильо Тилев, пловдивски автор, ще бъдат представени на казанлъшката публика от 17:30 довечера в Галерията на ул.Искра 4.
Книжката в тридесет страници „Стихове за посветени“ е с един кратък предговор и четиринадесет стихотворения, всяко от които посветено на любим човек, близък приятел, предизвикал възхищение, някой – открил на поета, че „зад хоризонта има и нещо друго“. Издадена е в края на 2012 година от Университетското издателство „Паисий Хилендарски“. Оформена е с илюстрации на художника Тошо Стефанов.
Тильо Тилев е роден през 1960 г. в гр. Стара Загора. Завършил е Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Публикувал е в сп. „Везни“, „Кула“, „Хоризонт“ и др. Издал е стихосбирките „Извънсезонно време“ (1992), „Сънят на разума“ (1999) и „Една октава над дъжда“ (2002). Работи като главен редактор на в. „Пловдивски университет“.
„Поетът предпочита тихия контакт с малцината, които търсят в стиховете нещо повече от очевидното. Това се вижда в „Една октава над дъжда“ (2002) – стихосбирка с предимно интимни творби. Тильо Тилев е склонен към медитативни състояния, но винаги с оглед на социалната конкретика, присъстваща като активен изразител на нравствените преживявания в стихосбирките „Крал Артур и другите ми братя“ /Владимир Янев/
РЕКИТЕ НА СЪНЯ
„Сърцето ми с кораба замина…
Сърцето ми тъгува на брега!“
Посвещение от Гергана
Ще се събудиш
и всичките реки ще са отминали.
Не ще узнаеш
къде отива златната река,
какво вещаеха
птици-ясновидци
с цветове, запалени в нощта.
Ще се събудиш,
а върху клепките ще тегнат
островите на съня –
с рибите летящи,
звъна кристален на водите
и смуглите сирени, които пяха
след кораби от светлина.
Ще се събудиш
и в ужас син ще разбереш,
че всичките реки са те отминали,
че корабът по златната отплува.
Тогава в сетивата ти безумни
ще оживее пак човекът.
А на брега сърцето ще тъгува…
На Иван Митев –
пътешественик по Златната река
ТРИ ЕТЮДА ПО ИСТОРИЯ
***
Кой може да влиза
и да излиза от спомена?
Кой може да забърше праха
от лавиците на историята,
да пренареди томовете ú?
***
Между там и тук,
между тогава и сега
винаги има
една дума в повече
или една дума по-малко,
която се превръща
в история.
***
Плаши тишината на хората,
чиято кръв пее на парадите,
докато ние опитваме
да излезем от публичните домове
на публичността,
докато отчаяно се питаме
в чии очи ще положим
своите думи и жестове,
за да бъдат равни на жертвени?
Ние – с онемялата кръв!
На Христо Карастоянов – историк наивист
и разказвач на прекрасни истории
ТО
В оня миг,
между себе си и себе си,
идва То –
нюанс от внезапен светлик,
сянка от капчица време,
и неочаквано
те отнася
в онова
тъжно-весело място:
сърцето.
На Йордан Костурков – носталгик,
донесъл новини от миналия век
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram