Шайка чирпанлии направили предизборно турне в Казанлък, ловко си служили с губерки против опозицията по поръчение на властта.
„Минало беше времето за комплименти към казанлъшката опозиция (…), сега тя не беше потребна, особено като забелязваше, че в някои свои части, тя се готви против него да работи, макар в своето болшинство тя и сега, малодушна, продала се за паница леща, не смееше да помръдне.
За да осигури успеха на правителствения кандидат, сега шайка от 15-20 побойници, наречени „губеркаджии” /нарекоха ги така, поради губерките-шила, които те носеха затъкнати в навущата си и с които си служеха против опозиционерите по време на избори/ бе изпратена от старозагорски дерибей една седмица преди изборите и през цялата тая седмица тая шайка ходеше да пиянства по кръчмите и да се заканва на опозицията. По тази причина се избра правителствения кандидат, родом от Шейново, той обаче нема късмет да влезе в камарата, защото министър-председателят падна и не можа да бъде свикана сесията.”
Явлението „чирпански губеркаджии” е описано от Константин Бозвелиев по повод на допълнителните избори през 1894.
Друг предизборен подход в миналото на Казанлък била гощавката от „пастърма партияси”, за който вече ви разказахме.
Съществувал и метода за изборна победа, наследен от турско и наречен „папазлен кърк”, но за него друг път ще напишем.
„Липсваше едно по-издигнато политическо съзнание и политическо възпитание в широките народни маси. Нашите партии не само че не се грижеха да дават на народа подобно възпитание, но и с начините на своето „агитиране” напълно ги развращаваха. Цели 25, даже 30 години след Освобождението насам, агитацията на партиите, които се изреждаха на власт, се състоеше в това-да чернят, да гощават и надясно и наляво служби да раздават.”, горчиво заключава Бозвелиев.
Константин Бозвелиев
Последвайте ни и в Телеграм
