На днешния 8 януари през 1883 г. в Казанлък е роден още един от известните български художници на следосвобожденска България -Радомир Иванов Мандов. Родът на баща му – учителят Иван Мандов, е от Шипка и той и брат му – художникът Дечко Мандов, свързват детството и юношеството си с тези две места. През 1901 г. 18-годишният бъдещ художник е командирован от основателя на казанлъшкия „Музей за старини и изкуства“ Петър Топузов до Асеновград, за да направи акварелен пейзаж на средновековна крепост. Със създадената творба „Останки от цар Асеновата крепост“ се поставя началото на най-старата художествена сбирка в страната – тази на днешната Художествена галерия – Казанлък. През 1903 г. Радомир Мандов постъпва в Държавното рисувателно училище, учи живопис при професорите Иван Ангелов и Иван Мърквичка. Завършва през 1908 г. и се завръща в родния си град. Тук създава поредица акварелни пейзажи от околностите на Казанлък, Старата река, Тюлбето, Стара планина и близките села. Поканен е да рисува различните моменти от активно залесяващите се в този период крайградски терени, като тази чисто документална задача той превръща в десетки пейзажи с художествена стойност. През 1909 г. организира първата си самостоятелна изложба с акварели и маслени платна от последните пет години. Живописното творчество на Радомир Мандов и Дечко Мандов, радващо се на интерес между 10-те и 30-те години на 20 век, сега е малко познато.Творчеството на Радомир Мандов е посветено на битовия жанр, пейзажа и портрета. Рисува стенописи в храмове от различни кътчета на България, оформя книжки, ревностно поддържа читалищната дейност.
Негови творби се пазят в артколекциите на НХГ, СГХГ, ХГ в Казанлък, Стара Загора и др.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram