За две поколения казанлъчани това е мълчаливият художник с неизменното кепе на главата и почти митичното ателие, в което далеч от външни погледи той подготвя сценографската визия за десетките представления на различните сценични формации на читалище „Искра”.
Георги Емануилов е роден е на 19 август 1919 година в Казанлък. Първите си детски крачки в изкуството той прави върху циментирания двор на къщата им в Куленската махала. В гимназията негов учител по рисуване е художникът Димитър Косев, който подпомага ранното му творческо развитие. През 1947 година постъпва в Художествената академия, където сред преподавателите му по живопис е проф. Дечко узунов. Възгледът му за освободен от политика „храм на изкуството” обаче е сериозно пропукан и след петия семестър напуска института, за който е мечтал. През 1949 година се завръща в Казанлък. Тук отново му помага Димитър Косев, който освен учителството се изявява често като художник на читалище „Искра”. Неговата импровизирана школовка подготвя навлизането на Георги Емануилов в сложния свят на сценографията. Сериозният опит натрупва през няколкото години работа като художни-изпълнител в Бургаския и Димитровградския театър.
След завръщането си в Казанлък в края на 50-те години Георги Емануилов е назначен на щат като художнки-декоратор при Народно читалище и театър „Искра”. От тук реално тръгва неговото, същинското му пътуване в света на сценографията. Тук нейната магия го обсебва напълно. Десетки пъти ще извървява отново и отново пътя от един текст, през характеристиката на една или друга епоха, през стотици скици за декори, костюми и аксесоари, през пространствени проекти и тяхната сценична реализация до светлините на рампата и последната завеса. Трудно е дори за специалист да си представи измеренията на целия комплекс от дейности, които Георги Емануилов трябва да изпълнява, най често подпомаган само от един дърводелец. Не случайно в едно интервю през 1969 година той споделя: „Нямам друг дом, освен читалището”. А от него се очаква да решава както сценографските проблеми на театъра, така и на възникващите една след друга естрадно-сатирияна, куклена, детско-музикална и др. Формации. Само за периода между 1965 и 1970 г., той реализира сценографията на „Синият Дунав”, „Дон Паскуале”, „Царицата на чардаша”, „Верният приятел”, „Севастополски валс”, „Чучулигата”, „Бай Ганьо на важи”, „Марта”, „Пунтовете”, „Студентката”, „Мат на тъщите”, „Всяка есенна вечер” и т.н. – шестнадесет постановки, в чиято визия се разкриват различни измерения от таланта му. С такова темпо продължава дейността му и през следващото десетилетие и половина. Сред новите предизвикателства на сцената са важните за него решения към „Нора” и „Призраци” на Ибсен /1975/, приказната сценография на „Снежната царкиня” за новосформирания театър за деца и юноши /1976/, „Рози и бодли” на естрадно-сатиричния театър /1976/, „Пепеляшка” на детския музикален театър.
През 1979 година Георги Емануилов е вече формално пенсионер. Но и през следващите седем години той остава в прословутото ателие на „Искра”, което събира втората половина от биографията му. През месец март на същата година е художник на оперетата „Чудната свирка”, а седем месеца по-късно е художник изпълнител на „Хубавата Елена” от Офенбах /постановка и оформление на Михаил Михайлов/. През 1980 година създава смело лаконичната, но изразителна сценография на „Хан Аспарух” от Радко Радков, а за „Скокливата принцеса” /сценограф Александър попов/ е художник – изпълнител. Следват други постановки и предизвикателства. Десетилетията сценографска дейност на Георги Емануилов са белязани от любовта му към сцената и най-вече от стремежа адекватно да отговаря на духа на всеки отделен спектакъл, предлагайки своята визия за образното му възприемане, съобразявайки се с жанра и възрастта на публиката. Малцина са онези, на които се е налагало да решават художествено оформление едновременно за драматичен театър, за оперета, за естрадно-сатирични спектакли, за куклен театър и т.н. Неговото име не ще открием сред големите фигури на съвременната българска сценография, но всеотдайността, талантът и изумителната му работоспособност са неизменна част от респектиращата история и авторитетът на самодейното сценично изкуство на казанлъшкото читалище „Искра”, както и на художествения живот в града.
Другата творческа дейност на Георги Емануилов е свързана с живописта, за която споделя: „Това е дълбоко изкуство, а за него малко време остава”. От средата на 60-те години той участва със свои творби в колективните изложби на казанлъшките и старозагорските художници. Интересите му са посветени на портрета. В този жанр той показва качества на художник, търсещ в творбите си характера на своите модели или по-скоро личната си представа за техния душевен мир. Това са основно женски изображения на близки или впечатлили го с излъчването си личности: „Портрет на момиче” /1966/, „Портрет на Таня” , „Портрет на жена ми”, „Портрет на М. С.” /1975/ и т.н. Автор е и на няколко фигурални композиции /”Спасяването на знамето” 1973, „Баташкото клане” и др./, в които художествените му умения не покриват изразителността на идеята.
На 10 март 1980 година казанлъшкият Клуб на дейците на културата организира творчески портрет на Георги Емануилов. Във връзка с него той представя първата си самостоятелна изложба, на която са показани редица от сценографските му проекти, реализирани на сцената на „Искра” и част от живописните портрети.
Георги Емануилов умира на 9 ноември 1998 година в Казанлък.
Негови сценографски проекти се съхраняват в читалище „Искра” в Казанлък, а живописни портрети притежават градските художествени галерии на Казанлък, Стара Загора, частни колекции и неговите наследници.
„Художниците на Казанлък“
Текст: проф. д-р Марин Добрев
Снимки: Художествена галерия – Казанлък
Георги Емануилов /1919, Казанлък – 1998, Казанлък/, Портрет на момиче, 1966 г., м.б., платно, 57 х 40 см., Притежание на Художествена галерия – Казанлък
Георги Емануилов /1919, Казанлък – 1998, Казанлък/, Портрет на Мариана, около 1968 г., м.б., платно, 91 х 132 см., Притежание на Художествена галерия – Казанлък
Георги Емануилов /1919, Казанлък – 1998, Казанлък/, Портрет на М.С., 1975 г., м.б., платно, 86 х 66 см., Притежание на Художествена галерия – Казанлък
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram