Свети равноапостолни Константин и Елена

Почитат се Свети велики царе  Равноапостолни Константин и Елена.

В народния календар  празникът е  Константиновден.

Именици:

Константин – от латински означава „твърд, спокоен, постоянен”; Коста, Динко, Койчо, Костадин, Костадинка, Динка, Динко и др.

Елена – от гръцки означава „факел”, „слънчева” ; Ели, Елин, Илона, Ленко и др.

kbmccootcuz6lgiy9i9tcfs7l_nestinar_konst_elena Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление.

Празникът започва няколко дни преди деня на Св. Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото.

На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

В по-голямата част от българската територия на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а имениците посрещат гости.

Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега „минават“ под патронажа на Св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се „проверява“ благоволението на светеца); курбанът-жертва.

Нестинарите (от гр. език „естия“ – огнище) са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл.

Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. А това  е период, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили.

к.ф.н .Томислав Дяков „Празници и вярвания на българите“

Царуването на император Константин е едно от най-важните в историята, понеже при него християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната му империя. Три столетия продължили жестоките гонения, без да попречат на разпространението на словото Божие. В началото на ІV в. сл. Хр. двамата императори Диоклетиан и Максимиан, за да изкоренят християнството,  издали указ, с който се заповядвало да се разрушават навсякъде християнските храмове, християните да бъдат лишавани от граждански права, да бъдат предавани на мъчения, робство, заточения и смърт.

Това гонение било от най-продължителните – цели десет години във всички области на Римската империя продължавали жестокостите над християните. Единствено в Галия (Франция), управляващият я цезар Констанций Хлор, се стараел да смекчи императорските заповеди, а по-късно, когато сам станал император, прекратил гоненията в своите области. Той бил миролюбив и великодушен човек и уважавал християните за техните добродетели.

Константин бил най-големият син на Констанций Хлор, роден от първата му жена Елена, която нямала знатен произход, но била умна и красива. Той бил красив, храбър и добродетелен мъж, любим на народа и войската. Когато Констанций умрял в Британия като император на Западната римска империя, Константин бил веднага провъзгласен за император вместо баща си. Това станало през 306 г. Тогава той бил на 34 години. Управлявал поданиците си с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие. Останалите части на империята обаче страдали от жестоки владетели.

Константин събрал войска и отишъл в Италия, за да освободи хората от злия цезар  Максентий. На Константин се явил сам Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст, да изобрази кръстове на оръжията, шлемовете и щитовете на войниците. Константин изпълнил заповяданото. Под спасителния знак на кръста той победил Максентий, който искал да се спаси чрез бягство, но паднал в река Тибър и се удавил. Римляните провъзгласили Константин за император и на триумфалните врата, които били построени в чест на неговата победа.

По-късно в 324 г. Константин победил Ликиний и станал пълновластен император на цялата Римска империя. Оттогава християните започнали да се ползват от неговото постоянно покровителство.

Скоро след победата над Ликиний Константин пожелал да си построи нова столица. Понравило му се местоположението на Византион – неголям град близо до Босфора и Черно море. Той решил да основе столицата си тук и след няколко години на мястото на малкия Византион се издигнал голям великолепен град, който бил наречен „Нови Рим“, „Цариград“ или „Константинопол“. Този град станал първата християнска столица.

%d0%b1%d0%be%d0%b6%d0%b8-%d0%b3%d1%80%d0%be%d0%b1-resize_on_the_fly   Почитайки дълбоко Кръста Господен, Константин копнеел да намери кръста, на който бил разпнат Христос. За тази цел през 325 г. той изпратил своята майка царица Елена, която много по-рано била приела християнската вяра, в Йерусалим. Дал й големи пълномощия  и материални средства. Там заедно с йерусалимския патриарх Макарий тя започнала разкопки. Под Капитолия била открита недокосната от времето гробницата на Христос, а малко по-далеч – в ямата кръстовете на двамата разбойника и животворния Кръст Господен. Константин заповядал на това място да се издигне базилика „Гроб Господен“.

Днес храмът „Гроб Господен“ се нарича от всички поклонници Божи гроб.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram