„Безплатното” саниране е като безплатният обяд. Няма го включен в менюто.
Всъщност, трикът с безплатният обяд е, че обикновено го плащаш по-късно, но сякаш си черпил целия ресторант. Или – в най-добрия случай, целият ресторант ти плаща обяда, тъй като и без друго българския народ отдавна се смъкна до един ресторант хора, голям селски ресторант, каквито вече няма, като ония, които побираха цяла сватба.
Мероприятието беше наречено с помпозното наименование „Национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради”, станало популярно и рекламирано сред населението като „безплатно саниране на жилищни блокове”.
Санирането е пирамидална структура
ГЕРБ излъга народа.
И съответно си понесе вината на тези, а явно ще я понесе и на всички следващи избори, както се очертава.
ГЕРБ първо излъга, че парите за санирането ще идват по европейски програми – нещо, което не се осъществи. ГЕРБ взима парите за санирането от онази банката за развитие, т. е. „държавната банка”, т. е. от бюджета.
А откъде идват парите в бюджета? Всеки знае – от ДДС, от други данъци, от дребния бизнес и едрия капитал, откъдето и да е, но с две думи – от българското общество. Т.е. всички плащаме санирането на малка група хора. Плащат го включително и те самите, но разделена на калпак – стойността му им излиза почти безплатно.
Така определени „избраници”, които слушкат управляващата партия, ще папкат, а останалите ще подсмърчат в капещите си панелки. Защото винаги ще се намери някоя свадлива съседка, която скептично ще откаже да се подпише в списъка, колкото и комшиите да я убеждават, а и половината от комшиите вече са се санирали и нямат намерение да се включват в програмата.
Защото българинът не вярва на управляващите си още от султанско време, а и далеч преди това. Българинът не вярва на държавата си, независимо как се нарича, Източна Румелия или Велика Османска империя. Той знае, че дава ли държавата пари, обикновено половината ще бъдат откраднати от хайдути още по пътя.
Над 400 фирми в страната бяха ангажирани с държавното саниране. Фирмите получават по-добри пари, отколкото „на частно”, а и контролът, разбира се, е занижен, в сравнение със зоркото око на обитателите, които си плащат сами на майсторите с въжетата. А българинът, когато му вършиш услуга „безплатно”, обича да се позовава на стари поговори като: „На харизан кон зъбите не се гледат”.
И така ГЕРБ, тъй като това е почеркът на управлението му от самото начало, отново внесе разделение в обществото. Така ГЕРБ раздели българското общество и по още един признак – санирани и несанирани.
ГЕРБ много добре знаеше, че винаги ще има опоненти на програмата в един жилищен блок, ще има хора, които няма да са съгласни, най-малкото защото вече са се санирали. Ето защо тази колосална програма, която би трябвало да обхване всички панелни блокове у нас, повтарям ВСИЧКИ, представете си ги само, е невъзможна. Според специалисти в бранша, санирането на всички панелни блокове у нас в най-добрия случай ще отнеме 30 години. А нали се сещате, че след 30 години никой няма да си спомня за ГЕРБ. След 30 години половината от панелните блокове, някои от които вече са по на над 50 години, ще са рухнали, а оцелелите, дори и да бъдат санирани, след три десетилетия отново ще се нуждаят от ремонт, санировка или най-малкото – нова боя.
И още една лъжа. Еднолична. Регионалният министър инспектира санирането в Казанлък.
На 11 ноември, преди втория тур на президентските избори, Лиляна Павлова увери, че програмата ще продължи и в следващи години.
Естествено, ако ГЕРБ бяха спечелили изборите. Но тя веднага наказа народа си, щато не е гласувал за тях. Така както премиерът в оставка сега ще накаже народа, споделяйки исканията от референдума, само защото същия този народ има „глупостта”, или (по-скоро) далновидността) да не гласува отново за ГЕРБ. Ето така действа тази партия. Като ония фирми, които лепяха стикери по прозорците на търговските обекти. Като наказателна структура.
Едва ли някой, дори от щаба на ГЕРБ, би могъл да даде смислено обяснение защо именно тази програма, заедно с някой и друг километър път и магистрала, бе поставена в центъра на изборната битка, и то за президент. По-страшното е обаче, че в последните дни преди първия тур и в дните между първия и втория тур кадрите на съуправляващата партия си позволиха да лъжат хората.
Далеч не е случайно, че с министерско постановление на два пъти трябваше да бъдат променяни максималните цени за саниране, по които могат да бъдат сключвани договори от кметовете с фирмите. Първата корекция дойде, след като бе установено, че цените са прекомерно раздути, далеч над всякакви пазарни стойности, да не говорим за елемент на разумност. Появиха се информации, че фирми, регистрирани в града гордост на Бойко Борисов и Лиляна Павлова и обявен за първенец по програмата – Благоевград, печелят и поръчки за работа в градове от Североизточна България. Така министерското постановление на практика се превърна в признание, че програмата е създала перфектната корупционна среда и се налага местните власти по някакъв начин да бъдат озаптени.
С две думи, да му мислят кметовете. ГЕРБ като нищо скоро ще се разграничи и от тях.
Иван Петров
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram