Започва Русалската седмица, тя отброява началото си в деня на Св.Дух и е приемана за особено опасен период. Довечера идват русалийките, които според народно поверие, били душите на млади удавници, които прелитали във вид на бели и жълти пеперуди. За да се предпазят от нечистите сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях.
Специални ритули през седмицата на русалиите са се изпълнявали и в Казанлъшко, за да дадат последна надежда на тежкоболни.
Посветените в „русалиите“ били последна инстанция по „клиничната пътека“ на нелечимите болести при средновековните българи
На североизток от връх Бедек, в Балкана към Трявна, планинска пътека минава покрай поляна, по която лежат побити и полузарити в земята десетина големи камъка – дълги и плоски.
По маршрута се движат обикновено туристи, които знаят че името на интересния природен феномен се нарича Русалско гробище, а пътекта-Русалска.
Подобни каменни групи със същото наименование се срещат и по други места из България и се свързват с легендата за русалиите.
Още Петко Славейков пише за поляната по връх Бедек: „ Зная само, че на пътят от Трявна за Казанлък през мястото, което ся казва Бедек, близо до него на планината има една малка равнинна, на ся която виждат полузарасли вече в земята до десетина камънийе продълговати и от една грамадна величина. Това място или по-добре тези камънйе местните жители ги наричат Русалските гробища и тъдешните чернокнижници, бродници и магесници на туй място идат да правят чародеянията и заклинанията си; чувал съм еще и за названието Русалските пътеки пак по тази страна нейде, но не са могли да ми разправят кои са и де са именно. От разпитвания за някакво предание върху тази местност не съм можел да узная нещо повече, освен тъмно едно и неопределено разказвание за сражението на някакви си исполини русали.“
Легендата разказва, че някога поляната се пресичала от път, по него минали войските на цар Асен I, когато воювали с Византия. По-късно по него Калояновите войници отвеждали пленниците от победните си войни с неприятеля. Падналите си другари погребали там.
Друго предание отвежда при прабългарите, които въздигали тези каменни паметници в памет на загиналите по далечни бойни полета. Скалните късове винаги били нечетен брой-5, 7 или 9 камъка, вкопани в пръстта.
В българските народния вярвания „Русалийските гробища“ са наричани още „побити камъни“. Документирани са около седем-осем места в България, едно от най-описваните е край Плиска.
На тях се възхитили братята Шкорпил и ги описали подробно.
Последвайте ни и в Телеграм
