В рубриката „Нашите студенти“ днес представяме Недко Боянов – студент във втори курс на специалност „Педагогика на обучението по изобразително изкуство и графичен дизайн“. От 1-ви до 9-ти август Недко е участник в международно обучение в Грац (Австрия) по проект „Европейска академия за изкуства в открити пространства „Училище Участваме Заедно“ (School of Participation), част от Програма „Творческа Европа“, подпрограма „Култура“ на ЕС. Домакин е Лаборатория за изкуства – Грац (Kunstlabor-Graz), а фокусът е работата с творци–практици, с интерес към общностно изкуство и антропологията на града. Недко е избран като кандидат по отворена покана на Фондация „Пловдив 2019“ – българския партньор на инициативата.
– Какво представлява обучението в Грац, в което участваш?
Обучението се нарича „Градски прагове“ (Urban Thresholds) и включва няколко направления със специфични творчески работилници с различни техники: фотография и видео, звукови пейзажи (градски звуци, гласове и аудио редактиране), костюми и сценичен дизайн, сценична фотография и социално-исторически теми, драматургия и представление.
Кулминацията ще бъде на 8-ми август, когато ще представим резултатите от своята работа на фестивала La Strada, където ще се включим като създатели и съ-участници в аудиовизуалния спектакъл „Градските шепоти на Егенберг“ („Eggenberger Stadtgeflüster“). Досега не съм се занимавал с подобен тип изкуство и за мен всичко, за което научавам, е изключително интересно.
Егенберг е един от периферните квартали на Грац и в момента правим проучване за трансформацията на едно от пространствата там, малко пазарче, в открита сцена за изкуства.
Общо сме 30 участника от около 10 държави, по двама или трима души от държава. Аз участвам в работната група, която се занимава с фотография и видео и целта ни е да създадем stop-motion видео, което да представим по време на спектакъла. Вече имахме възможност да работим на терен и да заснемем интересни кадри.
Организацията на обучението е много добре координирана: има време за всичко и не чувствам натоварване.
– Какво те привлече да участваш?
Отворените покани бяха две – Walk the Plank в Ковънтри (Великобритания) и в Urban Thresholds в Грац (Австрия). Прочетох програмите и на двете и съветът на организаторите беше участниците да се възползват и от двете възможности. Фокусът в Ковънтри беше върху съвременния танц, а в Грац върху артистичните намеси в градска среда. Понеже втората тема е по-близка до мен, кандидатствах за второто направление.
Много ми хареса самата идея за сътрудничество и ме привлече възможността да се запозная и работя с артисти от цяла Европа, представяйки своя артистичен продукт пред публика.
Участвал съм в подобни проекти в България и знам каква е динамиката и колко е интензивно, интерсно и емоционално ангажиращо. Опитът ми е показал, че след подобни обучения се завързват страхотни приятелства и потенциалът е за дългосрочно сътрудничество между артистите. За мен е също много обогатяващо да се поуча от опита на своите колеги от други държави: как разсъждават и как се справят с предизвикателствата в своята работа. Освен това почти всеки артист има някаква кауза, по която работи и за мен е интересно как колегите се справят с проблемите на градската среда и ме привлече самата идея да разширя мирогледа си.
– Какви са впечатленията ти от Грац?
Самият град, много ме привлича, дава ми едно спокойствие. Обраден е от планини, не е индустриален, по-скоро е културен с много исторически обекти. Атмосферата е много приятна, всичко е подредено: ясно е къде се намира и знаеш как да стигнеш до него по възможно най-лесния и удобен начин. Не само идеята, но и мястото на проекта много ми допадат.
– Какви са впечатленията ти от работата до момента?
Вече успях да поговоря с някои от участниците и да обменим опит. Всеки от тях има много интересна и сериозна причина да бъде на това обучение. Има и желание чрез изкуството, което създава, да повлияе по някакъв начин на проблемите, които го заобикалят.
Впечатли ме историята на едно от момчетата, което се занимава с правене на филми, някои от които вече са представяни на различни фестивали. Той живее в Европа, но семейството му са емигрирали от Сомалия и се ангажира с проблемите на обществото там. Гледахме един от филмите му преди ден. Беше супер интересен! Освен това той представя съдържанието по изключително въздействащ начин. Бяхме 25 артиста на прожекцията и всички бяхме много емоционално ангажирани, дори бих казал, хипнотизирани от филма. След прожекцията имахме дискусия за начините на заснемане и неговата мотивация да направи филма. Накара ни много да се замислим за Сомалия и проблемите на обществото там.
Още от първия ден той се занимава със заснемане на творческия процес “зад кулисите” и накрая ще представи кратко филмче за обучението, в което участваме.
– Спомена, че участниците в „Училище Участваме Заедно“ имат свои каузи, които работят, ще ни разкажеш ли малко повече за своите каузи?
Работя с Мирчо Христов от „Международен младежки център – Стара Загора“ по въпроси свързани с изкуството в Стара Загора, като имаме желание да активираме младите хора, включително и колегите в моята специалност да участват в артистични събития. В момента работим по организирането на Графити фестивал, с който се надяваме да допринесем за утвърждаването на изобразителното изкуство като начин за създаване на временни намеси в градска среда
Това е моята основна кауза – да трансформираме градските пространства посредством изобразителното изкуство, като по този начин постепенно достигаме до все по-голяма публика и в дългосрочен план успеем да разширим арт сцената в града. Надяваме се и да допринесем за създаването на още по-благоприятни условия за творците в града. В момента арт средите съществуват, но все още не са достатъчно видими и достъпни за широката публиката. За съжаление, общото впечатление за Стара Загора не е за достатъчно творчески град, а имаме достатъчно богата културна история. Първата ми асоциация е свързана с операта, но защо не и изобразителното изкуство и съвременното дигитално изкуство. Имаме тази основа, която обаче трябва да бъде развита, като разбира се даваме и все по-голяма видимост и на талантите от Тракийския университет в артистичната сфера.
Друга моя кауза е по-скоро свързана със спорта, но отново има общо с развитието на градската среда. С мой приятел работим за популяризирането на придвижването с велосипед. В Стара Загора имаме изграден инфраструктура с велоалеи, но сякаш този начин на придвижване все още не е достатъчно популярен. Нашата идея е да създадем малък пътеводител с опознавателни веломаршрути. Повечето хора карат на едни и същи места в града: например само в центъра, по река Бедечка или около езерото “Загорка” и не разнообразяват маршрути. Надяваме се с тази книжка да ги предизвикаме от една страна да опознават нови места, а от друга да “запалят” и те своите приятели да карат колело по тези места като им разказват къде са били и какво са видели. Това е идеята зад каузата. Вече направихме и събитие по темата в Новия парк. Там събрахме колоездачи, които преминаваха различни препятствия и под някаква форма се научиха на умения за работа в екип: като използват колелата си тренираха баланс, координация, внимание при управлението. За момента имаме страница и група във Facebook “Карай за здраве”, където събираме идеи за маршрути. Финалният вариант на пътеводителя ще е книжка, която ще бъде в онлайн и печатен вариант, като цената ще покрива само разходите за печат, но няма да генерира приходи за самата организация.
– Ти спомена, че вече си участвал и в други подобни проекти. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за тях?
В България съм участвал в Design Weekend, което беше насочено към дизайнери, които работят заедно върху разработването на решения по социални проблеми. По време на Design Weekend, заедно с екипа трябваше да създадем продукт на екологична тема. Работихме по създаването на самополиваща се система и интерфейс за управление през телефона. Накратко това е една саксия, чието управление и състояние по различни параметри (напр. минерален състав и влажност на почвата, здраве на растението) може да се следи и контролира чрез приложение на телефона.
Отделно съм участвал и в няколко младежки обмени по програма Еразъм+ в Люксембург, Берлин (Германия), Гьотеборг (Швеция) и в Полша. Повечето обмени, на които съм бил, са били свързани със спорта като начин за решаване на проблеми. Само в Полша беше за онлайн присъствие и предпазване от хакерски атаки.
Не всички обучения по Еразъм+ имат условие да си студент. В повечето случаи е необходимо просто да си в определена възрастова група и да се „вписваш“ в темата.
– Ти вече работиш по специалността, която изучаваш. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за работата си?
Аз съм специализиран в създаването и развиването на брандове. С това се занимавам вече от няколко години. Моята роля е да изграждам визуална идентичност и стратегия на даден бранд, който да му помогне в следващите 4 до 5 години напред и да му даде тази основа, която да му позволи да се презентира най-правилно сред клиентите, какво да бъде неговото дигитално присъствие и неговия на tone of voice, как да “разговаря” клиентите, как да фокусира своята целева аудитория. Аз се фокусирам върху имиджа и върху визията. Имам опит с различни видове клиенти, включително работя и с няколко големи фирми.
– Как се спря на специалността „Педагогика на обучението по изобразително изкуство и дизайн“ в Тракийския университет?
Аз исках да се запиша за тази специалност още в първия момент, в който разбрах, че ще бъде разкрита в Тракийския университет. Винаги съм търсил подобна специалност, която да съчетава изобразително изкуство и графичен дизайн. Когато разбрах, че Тракийският университет я предлага, веднага разбрах, че това ще бъде моята специалност и ще я запиша.
За съжаление не успях да кандидатствам през първата учебна година, когато започна приема, поради работни ангажименти в дизайн агенцията, в която работя. Затова започнах с втория випуск. В момента една от целите ми е да завърша образованието си.
Много ме привлече и факта, че в специалността е включена педагогика на обучението, понеже винаги съм искал да преподавам дизайн. Аз имам желание да споделям знанията, които имам. Правил го и до сега в работата си: изнасял съм презентации, обучавал съм колеги на тема цветова психология, мислене в дизайн и възприемане, когнитивна психология.
В специалността ми харесва точно тази комбинация между дизайн, визуални изкуства и педагогика. За мен това са три ключови направления, в които искам да се развивам.
– В заключение да ни кажеш как се осъществяват пътуването и работата ти в настоящата пандемична обстановка? Усещаш ли някакви разлики между това и предишните обучения, на които си присъствал?
Пътуването беше напълно нормално. Нямаше проблеми и спирания, протече гладко. Когато имаш необходимите документи за тестовете, няма пречки по пътя. Освен това аз съм и ваксиниран.
Докато сме тук всеки ден си правим антигенни тестове (дори след малко трябва да отида за днешния тест), за да можем да сме спокойни. За щастие работим без маски по време на обученията, което е плюс, защото иначе много се затруднява комуникацията.
Като цяло си прекарвам страхотно и за мен е изключително полезно преживяване. Абсолютно всички разходи са ни покрити и условията на работа са много добри. Определено бих препоръчал на всички, които са отдадени на каузи, имат желание да учат и да предизвикат себе си, както и да установят контакти със свои колеги, да се включват в подобни обучения и да трупат опит.
Последвайте ни и в Телеграм
