В работата на майсторите-каменоделци от Казанлък розата е особено почитан елемент. През XIX век и в началото на ХХ век те са създавали великолепни образци от мрамор или местен сианит. С рози са декорирани чешми, фонтани и надгробни паметници.
Съвсем естествено е поминъкът като символика да се пренася и върху предмети и ритуали – такъв е случаят с извайването на рози върху надгробията. В миналото в Казанлък е било изключително разпространено, днес също не е рядкост.
Букети, венци и гирлянди от рози украсяват вечния дом на казанлъчани. Орнаментиката е толкова богата, че представлява доста често истинско произведение на изкуството. Все още съществуват цели композиции със сюжет, в скулптурните групи розите са изчукани с невероятно майсторство не само от бял мрамор и сиенит, а и от гранит.
Местната емблема – розата, украсява гробовете не само на заможните в миналото казанлъчани, но и на обикновените хора.
Надгробията на розотърговците са изработени от млечнобял мрамор, а розите са резбовани с особена умелост.
Особено характерни са ансамблите, в които розите се преплитат с кръстове, свитъци или факли. Популярни са и фризовете.
В днешно време каменоделците предлагат няколко варианта на надгробни плочи, декорирани с рози.
Масивен паметник от 1948 г. изобразява жена със сведена глава, държаща в скута си рози, която поставя букет върху гроба на депутата от ВНС Иван Димитров.
Друга плоча от 60-те години съдържа пречупена роза. Надгробия на малки деца от началото на ХХ век съдържат разточителни гирлянди от рози в комбинация с херувимчета.
Розата е характерен символ в погребалната култура в Казанлък – израз не само на обичта на близките към покойните, но и своебразна „виза“ към Отвъдното на пътника-казанлъчанин.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
