„В началото бе Слово, и словото беше у Бога, и Бог бе Слово“ (Йоан 1:1). Това е философското встъпление към Евангелието на Св. апостол и евангелист Йоан, наречен Богослов заради учението за Бог Слово и заради разкриването на всички дълбоки и възвишени истини на вярата. В канона на Новия завет са включени пет книги, чието авторство е на Йоан – Евангелие от Йоан, три послания и апокалипсис. Евангелист Йоан Богослов бил любимият ученик на Христос. Той бил син на галилейския рибар Заведей, смятан за състоятелен човек. Саломия, майката на Йоан, се споменава сред жените, които служели на Господа: тя придружавала Иисус Христос в Галилея, последвала Го в Йерусалим на последната Пасха и взела участие в купуването на аромати за помазване на тялото Му заедно с другите жени-мироносици. Отначало евангелист Йоан бил ученик на св. Йоан Кръстител. Постоянен ученик на Господ той станал малко по-късно, след чудесния улов на риба в Генисаретското езеро, когато Господ Иисус Христос Сам го повикал наред с брат му Яков и Св. апостол Петър. Заедно с тях Йоан присъствал в най-важните и тържествени минути от земния живот на Спасителя. Така той видял Преображението на Господ, чул беседата Му за знаменията на Второто пришествие, бил свидетел на Неговата молитва в Гетсимания. А на Тайната вечеря той бил така близо до Иисус, че, по неговите собствени думи, се бил „облегнал на гърдите Иисусови“ (Йоан. 13:23-25). От смирение Св. Йоан не се назовава по име в своето евангелие – именува се просто „един от учениците, когото Иисус обичаше“. Тази любов на Господ към него се проявила и в това, че на кръста Спасителят поверил Своята Пречиста Майка на грижите на евангелист Йоан: „Ето майка ти!“ (Йоан. 19:27). След Възнесението на Господ Св. Йоан, заедно със Св. ап. Петър, бил считан за стълб на църквата в Йерусалим. След разрушаването на Йерусалимския храм, място на живота и дейността на евангелист Йоан става гр. Ефес в Мала Азия. При царуването на римския император Домициан (81-96) той бил заточен на о-в Патмос, където написал знаменитото си „Откровение“. След завръщането си той написал своето евангелие. Според преданието, евангелист Йоан починал в дълбока старост, на около 105 години, при царуването на император Траян. Четвъртото евангелие на Св. Йоан. То е наричано още духовно евангелие. Написано е от Св. Йоан по молба на ефеските християни. Те му донесли първите три евангелия и го помолили да ги допълни с речите на Господ, които той чул от Него. Св. Йоан потвърдил истинността на всичко написано в тези три евангелия, но намерил за необходимо да ги допълни и да изложи по-пространно и по-ярко учението за божеството на Господ Иисус Христос, така че хората с течение на времето да не мислят за Него само като за „Син човешки“. Това било особено нужно, като се има предвид, че по това време вече започнали да се появяват еретици, които отричали божеството на Иисус. Евангелието от Йоан започва с изложение на учението за божеството на Иисус Христос. По-нататък то включва редица Негови възвишени речи, в които се разкрива божественото Му достойнство и дълбоката тайна на вярата. Такива са например беседата с Никодим за раждането „свише“ от „вода и Дух“ и за тайната на спасението; беседата със самарянката за живата вода и за поклонението на Бога с дух и с истина; беседата за хляба, „слязъл от небето“ и за тайнството Причащение; беседата за добрия пастир и особено забележителната по своето съдържание прощална беседа с учениците на Тайната вечеря със заключителната „първосвещеническа молитва“ на Иисус Христос. За учението за Бог Слово и за разкриването на всички тези дълбоки и възвишени истини и тайни на нашата вяра Св. евангелист Йоан е наречен Богослов. Чист по сърце и предан с цялата си душа на Господ, евангелист Йоан дълбоко проникнал във възвишената тайна на християнската любов и никой като него не е разкрил така пълно, проникновено и убедително християнското учение за двете основни заповеди в Божия закон – любовта към Бога и любовта към ближния. И, както отбелязва един изследовател от началото на този век: „Евангелието от апостол Йоан е философията на християнството… Още от древно време орелът, като символ на висота, широта и проницателност, бил считан за знак на това евангелие“.
По материали на доц. д-р Емил Трайчев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram