На 4-ти декември православната църква почита Света Варвара – християнска великомъченица, родена в края на 3 век и починала през 305 г.
Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт – които са нямали време да се покаят и причестят.
Варвара е родена в семейството на аристократ – езичник Мала Азия. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.
Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол.
У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.
В някои райони Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.
В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. По седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
