По традиция, наследена от Юлиянския календар, на 31 януари жителите на с. Виден, община Павел баня честват храмовия си празник, посветен на Свети Атанасий, патрон на старата местна църква. Тя вече не съществува. Останали са само руините й, потънали в сняг и в ледените крайбрежни води на язовир „Копринка”. Над тях самотно се извисява все още запазената кула на камбанарията. Преди години двойка щъркели бяха свили на купола й гнездо, но и те изчезнаха. Туристите, посещаващи тези места, нарекоха храма „Потопената църква” и в пътеписите си обвиват миналото й в романтична мъгла. Но това минало е доста драматично. Някъде към 1836 г. християните от селото, известно през 19 в. с името Карагитлий, наемат майстори от Дебърско и започват задружно да градят тази църква с парични дарения от всяко семейство. Но средствата все не достигат и строежът се проточва над 20 години. Наложило се дори селските първенци да поискат финансова помощ от известният български книжовник Александър Екзарх (1810-1891), тогава издател на „Цариградски вестник”. Църквата е завършена между 1851-1854 г. и по външност на сградата и интериор е била един от най-хубавите православни храмове в района. По време на Руско-Турската война, селото е „бастисано” от башибозуци, а храмът – опожарен. Възстановен е след 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков. Изписването й е било възложено на Казанлъшкия художник-зограф Петьо Ганин, сподвижник на Васил Левски. И до сега остава спорен въпросът дали иконите на иконостаса са били запазени от старата църква или са изписвани наново. Според художникът-реставратор доц. Стоян Николов, те са дело на майстори от Тревненската школа и вероятно са били спасени от пожара през 1878 г. След като започва изграждането на язовир „Копринка” (тогава „Георги Димитров”), част от селото попада в чашката му и с постановление на Министерски съвет от 1960 г. повечето семейства са изселени, а къщите им – разрушени. При максимално завирен обем водите на язовира заливат основите на храма и той започва да се руши. Благодарение на съобразителността и чувството за отговорност на съвсем младия тогава павелбански свещеник Иван Тотунов, иконите от иконостаса, двете камбани, двата кристални полилея и част от църковната утвар са били пренесени и грижовно съхранявани половин век в църквата „Рождество Богородично” на Павел баня. За съжаление, никой от духовните и културни институции от онова време не се е сетил да направи снимки на църквата, на интериора, на импозантния иконостас и ценните стенописи в нея преди тя да рухне. Така един безценен архитектурно-художествен паметник е унищожен безвъзвратно.
През последните две десетилетия с. Виден започва отново да се възражда. Предприемчиви потомци на някогашните виденци с носталгична тръпка се завръщат, ремонтират и строят и постепенно превръщат хълмистите северни поли на Средна гора над селото във вилна зона. Заедно с това се ражда и копнежът да бъде възроден старият храм. Избират подходящо място и през лятото на 2006 г. кметът на Община Павел баня Станимир Радевски прави първата копка. Освен на средства от бюджета отново се разчита на щедростта на хората. И въпреки оскъдицата, мнозина отварят сърцата си за това богоугодно дело. Проектът за новата църква е дарение от младия архитект Борис Георгиев от Казанлък. Трогателен е жестът на жените от пенсионерски клуб „Добри сърца” в с. Виден, събрали и дарили до сега около 4 хиляди лева! Парични дарения са направени от местната кабелна телевизия, от кмета на селото Славчо Колев и близките му, от Станимир и Христо Радевски, от руското семейство Ирина и Виктор, от бизнесмените Йордан Шишков и Иван Иванов, от свещеническото семейство Радка и Иван Тотунови, сем. Гергана и Георги Гечеви от Павел баня и др. С доброволен труд в монтажа на куполния кръст и металните детайли участват Йордан Димитров, Николай Славчев и др. жители на с. Виден. Но най-ценно и неизмеримо с пари е дарението, направено от Иван Бубев – възпитаник на Художествената академия и един от най-талантливите съвременни художници-резбари в България. Той сътвори със златните си ръце и подари на новия храм великолепен резбован иконостас, отделящ олтара от салона за богомолци. В негова помощ – също с доброволен труд – участва и резбарят Георги Генчев от Павел баня. На този иконостас са монтирани реставрираните от доц. Стоян Николов стари икони.
Сега сградата е готова и отдалеч прилича на голям бял гълъб, кацнал на широката поляна в южния край на селото. Но хората от с. Виден са тъжни – не се сбъднаха 10 годишните им очаквания на 31 януари т. г. да отпразнуват най-сетне денят на Свети Атанасий в новия храм. Вътре още стоят скелетата – стенописите, стъклописите и подовете не са завършени, дворът не е ограден и благоустроен. Специалисти са изчислили, че за довършителните работи са нужни още най-малко 20 хиляди лева.
Затова община Павел баня се обърна отново със зов и молба към всички благочестиви и щедри люде – особено към ония, чиито фамилни корени са от с. Виден, да направят дарения от сърце – така, както някога са го правили дедите им в най-тежките робски години. За да бъде възроден и отвори широко вратите си храмът „Св. Атанасий” – на ползу роду и за възхвала на православието.
Йорданка Трополова
Желаещите да помогнат храм „Свети Атанасий” в с.Виден да отвори вратите си, могат да направят това, като дарят средства на Църковното настоятелство.
Банковата сметка в лева е:
IBAN: BG15STSA93000022067708
BIC: STSABGSF
БАНКА ДСК
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram