За успокоение на троловете, от самото начало искам да подчертая, че в първата част на този текст ще говоря като читател, защото нямам обективната възможност да следя събитията отблизо, но това не е и необходимо, когато един журналист пише в качеството си на анализатор на събитията. Вземете например международните анализатори. Колцина от тях са на фронтовата линия? Това все пак е работа на репортерите.
От разследване на Пресс ТВ, озаглавено: „Социалистът Ангел Попов: Няма като Юда да задгърбя Галина Стоянова. Полезни сме си!“, публикувано на 23 април т.г., научих, че синът на Ангел Попов, основен фактор в Общината при управлението на кмета Стефан Дамянов, член на местната БСП и и. д. председател на Общинската организация на Националното движение „Русофили”, яростен блюстител на реда в културата в Казанлък през социализма и прехода, да, синът на същия онзи Ангел Попов, който винаги е минавал за нещо като „сив кардинал”, ли по-скоро „сив политкомисар”, готов да брани с позволени и недотам средства властта на всеки кмет, стига този кмет да е на власт, независимо дали е независим, червен или от ГЕРБ, та синът на Ангел Попов, простете дългото изречение, поискал да си купи общинската къща, в която, според разследването, „45 годишният Попов-младши е преместен от общински апартамент в квартал „Изток” и настанен като казанлъчанин с неотложни жилищни нужди още през 2004 г.”.
И сигурно всичко сигурно щеше да е наред, защото синът на Попов също е човек с малки и големи нужди, какво е виновен, че е син на баща си, като всички нас, ако кметицата Галина Стоянова не бе предложила на ОбС къщата да се изтъргува за смешните 80 лв. на кв. м., на обща стойност от 32 000 лева, цитирам публикацията. Попов-син нямало да се явява на търг или конкурс, а директно щял да плати и купи имота, ако местният парламент беше гласувал предложението на кмета Стоянова за директната продажба и тази цена. Процедурата била формално изрядна, защото не се изисквал търг по местните наредби.
Сделката обаче не минава, тъй като мигом след публикацията влиза в полезрението на постоянните комисии в ОбС и предизвиква възмущението на опозицията, т. е. БСП. ГЕРБ поддържат ниската цена. Покрай основното предложение на Стоянова за 32 000 лева се оформят още две – за 42 000 лева и за 50 000 лева. Две от комисиите категорично се противопоставят на занижената стойност на имота, на последващото си заседание местният парламент отказва продажбата на всяка една от трите цени, въпреки ГЕРБ.
Всичко сигурно щеше да е наред, ако по-рано, съдя от друга публикация на Пресс ТВ от 10 април, на Велики четвъртък, навръх Страстите Христови, за разлика от Спасителя Галина Стоянова не устояла на изкушението да посети дружеска почерпка на „Русофилите”, според Попов, не за да вечеря „сирене фламбе”, а за да им донесе две бутилки шампанско в рекламен плик по повод сребърната си сватба. Попов иска опровержение на статията, но не отрича, че „между него и кмета има повече от 20 години приятелство и посочи, че са си взаимно полезни”.
„Да, приятели сме с Галина Стоянова, не е тайна, никога не съм го отричал, житейските обстоятелства направиха така, че сме приятели повече от 20 години. Трябва ли като Юда да загърбя това, само защото тя е кмет? Не, няма да го направя!”, заявява Попов, цитиран от Пресс ТВ.
И в Казанлък, логично, тръгват слухове за шуробаджанащина между „старите приятели”, особено след скандала с къщата, приготвена за сина му, разгорял се в комисиите и на сесията на ОбС.
Дотук с цитатите.
За никого не е тайна, че името на Галина Стоянова, преди да бъде привлечена в ГЕРБ от най-първия председател на местната структура на партията Иван Кьосев и издигната кандидатурата й за секретар на Общината, бе свързвано с БСП.
Наличието на подобни внушения ми призна самата тя на една предизборна среща между двама ни, очи в очи, на която обсъждахме пиар-стратегията на ГЕРБ в кампанията за кмет през есента на 2011.
Бях се ядосал нещо, понеже бях чул, че сред местните гербери тръгнали слухове, че „майка ми е БСП, явна комунискта”. Обясних на Стоянова, че дядото на майка ми по майчина линия е зверски пребит от комунистите, от което починал, защото отказал да влезе в ТКЗС-то със своите стада добитък и 150 дка чернозем в с. Средец, Старозагорско.
„Успокой се, Светльо, нали знаеш, че в ГЕРБ има хора всякакви?!”, отвърна ми Галина Стоянова. „Нали си чувал и за мен, че съм БСП?”
И ми разказа как баща и лежал в затвора, набеден от комунистите, сподели ми, че останала отрано без майка, а заради баща й не я приели да учи в университета.
Стана ми странно, откъде има образование за детска учителка, доколкото знам от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, но си премълчах и не я попитах. „Повече с тези хора нищо! Никога!”, по думите й казал й баща й, нещо като бащина клетва, която цитирам по памет.
Е, да попитам сега, пристъпи ли бащината си клетва Галина Стоянова? Какъв е Ангел Попов? Седесар, гербаджия, земеделец?
Какво прави Галина Стоянова в националното и местно ръководство на НД „Русофили”, чиято преобладаващата политическа ориентация е ясна на всички?
За никого не е тайна, че от стъпването и в сграда №2 на Община Казанлък, която Галина Стоянова ликвидира, уж за да пести пари от парно и електричество, а според злите административни езици само заради кошмарните си дни като низш общински служител там, Ангел Попов се явява нейн основен ментор и протектор в конфликтите с началството, представено по онова време от НДСВ.
Защо ви разказвам това?
Явно нищо не се е променило в тази Община от времената на Дамянов. Наши и ваши, ваши и наши. Без оглед на партийна принадлежност, щом двама русофили в лицето на Попов и Стоянова са си „полезни”, цирам Попов.
Въпреки антируските изявления на президента Плевнелиев и праволинейната политика на премиера Борисов срещу руските интереси у нас, явно за Стоянова отношенията с „братската страна” и нейните симпатизанти стоят по друг начин. Тя няма скрупули да посещава побратимения на Казанлък Толиати за наша данъкоплатска сметка, дори в компанията на нашенец, чиято фирма се казва „Россия” и търгува с Големия Брат.
Може би Стоянова следва линията на поведение на екс-финансовия министър Симеон Дянков, който плю, пред който микрофон и камера завари Русия, а после стана университетски преподавател там?
Лошо е да се пристъпват бащините клетви, а те са по лоши и от майчините, знам още от университетските си лекции по етнология. В Пловдив, разбира се.
Още по-лошо е един председател на ОбС да се заканва, че ще върне скандалната продажба за къщата на Попов-младши в ОбС, само защото медиите не можели да му влияят. Не за друго, г-н Златанов, а просто защото продажбата мирише. И от ляво, и от дясно, и отвсякъде.
Като цялото политическо пространство у нас.
Светлозар Стоянов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram