За това призовават специалистите на Международния ден на гласа – 16 април.
Основната задача на този ден е да бъде привлечено вниманието на хората към оценка на състоянието на собствения им глас, да се разясни влиянието на вредните навици върху гласа, да се предпази от заболявания гласовият апарат.
За първи път Международният ден на гласа е отбелязан през 1999 г. в Бразилия като национален ден на гласа. Оттогава 16-ти април се отбелязва в много страни по света.
Гласът – това е социално значимо явление, той е основният механизъм за комуникация. Гласът на всеки човек е неразривно свързан с неговата личност. Звученето му и речта влияят върху успеха на неговите комуникации.
Опитът в общуването показва, че монотонността, вялата артикулация, низходящите интонации, излишното викане, резкостта, прекалено високият тембър, в отделни случаи могат да доведат до сериозни проблеми в междуличностното общуване и дори до разрив в отношенията.
За хората, които работят с гласа си
За учителите, говорителите, артистите, певците е особено важно да контролират състоянието на гласовете си. Гласът ежедневно трябва да се тренира. Всеки човек, работещ с гласа си, не бива да забравя, че гласът му е нужен и трябва добре да преценява кога да го използва и кога не. Преди събитие, за което ще е нужен гласът, е добре максимално дълго да помълчим. При всяко „пропадане“ на гласа трябва да се потърси квалифицирана помощ.
Какво означава да си загубиш гласа?
За да отговори на този въпрос, Британската асоциация на гласа препоръчва да се провежда „Час на тишината“. Това означава, че всеки трябва да избере един час от ежедневието си, за да помълчи – без да вдига телефона, без да разговаря, без да преподава, без да си бъбри с роднини и приятели, без да разговаря с децата. След това всеки ще може да прецени добре ли е човек да остане без глас и колко често му се налага да го използва, както и да прецени колко неща не е могъл да свърши заради това, че не е използвал гласа си.
Пазете гласа на детето си!
Често се умиляваме от детския глъч, но рядко се замисляме дали е хубаво, че децата толкова много викат? Проблемът не е само в това, че детето може да изглежда невъзпитано, проблемът е, че викането е вредно за самото него. Ларинксът на подрастващия е твърде крехък и нежен инструмент. Всякакви натоварвания, особено в предучилищна възраст, са нежелателни, тъй като тогава гласът е най-раним. Затова: приучвайте децата си да говорят сдържано, не се надвиквайте с тях, не разговаряйте с тях на шумни места. Бъдете особено внимателни към децата, които започват да пеят на 4-5-годишна възраст. Всяко напрежение или претоварване може да доведе не само да хрипове, а и до по-сериозни усложнения. Не разрешавайте на децата си да пеят „с цяло гърло“. Ако гласовият апарат на детето не се пази, то ще загуби звънкостта на гласа си, което е важно качество за детския глас.
Какви са най-общите препоръки за грижи за гласа?
– Да се поддържа влажност в устната кухина, носа и гърлото; изпивайте на ден по 2 л. вода.
– Щадете гласа си, старайте се да не разговаряте, особено, ако ви боли гърлото. При по-сериозни проблеми с дихателните пътища, потърсете лекар. Не се самолекувайте.
– Избягвайте пушенето и силните алкохолни напитки, това предизвиква раздразнение на гърлото. Ако се налага да пийнете, разредете алкохола със сок или вода.
– Старайте се да не разговаряте в шумна обстановка.
– Не водете дълги телефонни разговори.
– Избягвайте викането и говоренето на висок тон.
– Не разговаряйте по време на физически упражнения.
– Не стойте в задимени помещения или в такива, в които климатикът работи на макс.
– Избягвайте запрашените улици.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
