От Поетичен монограм „Покана до моята душа”

Какво е любовта?

Слънчев лъч, даряващ усмивка по лицата ни.

Какво е любовта?,

Птица, рееща се в синева, безкрайни, светли.

Какво е любовта?

Бурното море, тих залез, бурен прилив…..

Така започна вечерта на „Покана до моята душата“ в топлата зала на Читалище „Искра“. В интимна и приглушена от топлина стая се бяха събрали известни и не толкова, но носещи големи сърца и богати души, хора, от които блика щриха на мисълта. Тази втора среща бе по-различна за всеки един. Нови лица стояха на прага на очакването. Обединени от темата, но различни на възраст, интелект, интереси, седнаха на една маса единствено с къса хартия, на която са излели душата си. Новите лица представиха многообразен словесен трепет. Темата за Любовта приюти вълнуващи образи, философски привкус, родителска обич, обич към желания човек, към живота. Така бе добавен още един пръстен на творчеството, обвързващ всеки прекрачил прага на читалището. И наистина един час не стига, особено за Любовта. Продължиха, за да се родят нови идеи, така че всеки дошъл да преживее още веднъж оставеното ежедневие зад себе си и да приеме насладата на споделеното в очите на непознатия-познат. С идеи си тръгнаха Йонка, Даниел, Веско, Деница, Иво, Мая, Пенка, Румяна, Биляна…

Следващата среща е на 11 декември. В месец на добродетел, толерантност и близост.

Тогава стават чудеса, едно от тях може да поднесем на себе си в „Покана до моята душа“.

 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram