Равнището на язовир Жребчево, чиито води се използват за напояване на земеделските площи в района на няколко общини по поречието на река Тунджа, е критично ниско. Към момента той е под 20 процента от обема си.
Чешмите и кладенците в село Караново са пресъхнали, а земеделците са спрели да отглеждат царевица, залинели са и големите зеленчукови градини, алармира кметицата на с. Караново Нина Стефанова. Подобно е положението и н село Съдийско поле.
„Миналата година водата беше в Жребчево беше до средата на хълма (вдясно на снимката, б.а.), там съм ловил риба. Какво става, къде отива тази вода, нямам представа“, коментира Георги Енчев. Мъжът е рибар, от Казанлък, обикаля често язовирите Жребчево и Копринка. Такова чудо не съм виждал от 30 години наса, казва още мъжът.
Той, както и много други хора, се страхува от задълбочаване на проблема.
Само липсата на дъжд ли е причината за безводието и има ли изход от кризата?
„Мисля, че има възможност за решение. Едно от нещата, върху които най-много трябва да се наблегне, това са големите загуби от вода в самата водопреносна мрежа. Едните са истински, другите са от кражби“, казва инж. Иван Кърцъков от Ямбол. Като бивш заместник-кмет той споделя тревогите на жителите на областта.
Над 70 процента са средно загубите от водопреносната мрежа за трите области Ямбол, Стара Загора и Сливен, които се снабдяват с вода от терасата на река Тунджа със сондажни кладенци, категоричен е Иван Кърцъков. Той апелира властите да затегнат още повече контрола, преди проблемът да се е превърнал в безводна криза.
Автор: Янко Крумов
Десант нет
Последвайте ни и в Телеграм
