Казанлъчанката Нели Трошева е завършила Консерватория в класа по хорово дирижиране на проф. Георги Робев. Дирижирала е камерни оркестрови състави и хорове, печелили призови места на международни хорови конкурси в България, Италия, Австрия, Германия, Полша, Чехия, Черна гора, Северна Македония. Носител е на Наградата за най-добър диригент на Международния хоров конкурс в Превеза, Гърция. През 2004 г. създава Камерен хор „Проф. Георги Робев“, а през 2006 г. – и смесения хор при храм „Св. Параскева“ в София.
– Завършили сте хорово дирижиране. Какво ви подтикна да се насочите към църковните песнопения?
– Всъщност точно обратното – църковните песнопения ме подтикнаха към хоровото диригентство. Бях в VІІІ клас, когато в родния ми град Казанлък за пръв път се сформира църковен хор. Водеше го една изключителна жена, Мария Паташева, която беше и мой преподавател по солфеж. Бях много впечатлена от начина, по който звучаха църковните песнопения, от атмосферата в хора, от богослуженията. Беше прекрасно да участваме в литургиите от църковния балкон на храма „Успение Богородично“ в Казанлък.
– След знаковите диригенти като Георги Робев, Васил Арнаудов, Бончо Бочев с детския хор „Бодра смяна“, които прославиха България по цял свят, хоровата музика у нас като че ли загуби позициите си в музикалния ни живот.
– Това е резултат от естествен и съвсем закономерен процес, в който през годините на т. нар. промяна в страната ни, парите за култура се стопиха. Маестро Георги Робев наред с плеяда изключителни и вдъхновени хорови диригенти създадоха разцвет и прославиха България като страна на хоровите таланти, но това беше през миналия ХХ век, когато светът беше друг, режимът беше друг, съответно ценностите бяха други. По „онова“ време Казанлък имаше 7 хора само към завода „Арсенал“ (тогава „Фридрих Енгелс“), имаше детски, юношески, голям смесен хор, хор към оперетата, а всяко училище имаше също поне по един хор.
– В днешното бездуховно време какъв е пътят, по който църковната музика трябва да стигне до младите?
– Църковната музика има много пътища и всичките са верни: храмът, концертната зала, албумите, радиото, телевизията, интернет. Въпросът е какъв е пътят, по който младите да достигнат до църковната музика и да я припознаят като ценност? Бих отговорила: в ХХІ век в интернет е пълно с разкошна църковна музика. На един клик разстояние.
– Вие имате доста последователи в интернет и на живо. С какво ги печелите – и като хористи, и като публика.
– В трудната за всички 2020 г., когато бяхме затворени вкъщи и всичко, с което се занимавам – хорово пеене, репетиции, литургии в църквата, концерти, изглеждаше забранено, носещо зараза… беше ужасно! Тогава се насочих към интернет, създадох онлайн курсове по солфеж, които и досега са пълни с участници на всякакво ниво – начинаещи и напреднали. Заедно с моите приятели и колеги от камерния хор „Проф. Георги Робев“ – Формация „Робев“, създадохме онлайн хор. В него участват хора от цялата страна – София, Варна, Пловдив, Карлово, Силистра, Горна Оряховица, Перник, Търново и дори от чужбина: от Германия, Франция, Финландия, Гърция, Италия. За Великден успяхме да се свържем и със свещеника на българската църква в Ню Йюрк отец Петър Тотев и заедно с него пяхме Опелото Христово по музика на Добри Христов.
– Завладявате нови територии…
– Да, сега започнахме нов онлайн проект заедно с маестро Йосиф Герджиков и оперните певци Гиргина Гиргинова и Пламен Бейков. Проектът е за онлайн барокови семинари и се финансира от фонд „Култура“ на Министерството на културата. Може да се запише всеки, достатъчно е да се свърже с мен.
– Защо композитори като Бах, Хендел и други от тази епоха, са свързали творчеството си с католическата църква и тяхната музика се слуша в концертните зали и до днес? А в православието нямаме тази традиция – православни песнопения слушаме предимно по големите църковни празници….
– Ако имате предвид „Многая лета“ – да. Всички я знаят и е прекрасно, че с годините се наложи като „хит“ за църковните празници по телевизиите например.
Но нека вземем за пример творчеството на Добри Христов – безспорно най-великият български композитор, в това число композитор на православни песнопения, които нямат равни. Знаете ли, че неговото „Тебе поем“ се пее от хоровете по цял свят? Срещам се в чужбина с хорове и колеги от различни страни и те възкликват: „Вие сте от България? Ние пеем вашето „Тебе поем“ от Добри Христов!” Тук ще добавя още изключителни български творци, посветили себе си на Църквата, като Петър Динев, Апостол Николаев-Струмски и днес пишещите композитори-свещеници Кирил Попов и Александър Лашков, Стоян Бабеков, Ценко Минкин, Светозар Русинов и още много други. А какво да кажем за възхитителното „Христос воскресе“ на Петко Стайнов и за неговото Опело Христово?
– Те май са ви любимите?
– За мен любими песнопения от съвременните български композитори си остават „Богородице Дево“ и „Рождественска възхвала“ на отец Кирил Попов и нежното „Достойно ест“ на Александър Текелиев.
– Музикотерапия – тази тема също ви вълнува. Тя включва ли църковните песнопения?
– Категорично да. Проверете си кръвното преди и след слушане на църковни песнопения и сами ще се убедите за какво става въпрос.
– Учените доказаха отдавна, че пеенето понижава кръвното. С какво още е полезно?
– Връзката на пеенето с дишането е очевидна и в това може би е най-голямата полза от пеенето. Коремното дишане стои в основата на певческото дишане. То развива белите дробове и напълва цялото тяло с кислород. Човек буквално се зарежда с кислород по време на пеене. С моите хористи установихме, че когато започваме репетицията много изморени от деня и с главоболие, в края на репетицията всичко това е изчезнало – няма я умората, няма главоболие, чувстваме се тонизирани и пълни с енергия.
– Известни са вашите концерти сред природата.
– Може би най-мащабният концерт беше в пещера „Проходна“, известна още като „Божиите очи“ през 2018 г. Събраха се хора от цялата страна, около 600 души имаше в пещерата. Заедно с нашите партньори от Асоциацията на българите, боледуващи от астма, пяхме църковни и възрожденски песни под Очите на Бога. Следващата ни идея е да направим поход с песни към Черни връх през 2022.
– Човек е устроен така, че в различни моменти от живота си и в различни състояния на духа, усеща потребност от различен вид музика. Как бихте обяснила това?
– Съвсем просто и естествено е. Когато тичам в парка със слушалки, не слушам херувимска песен. Музиката отговаря на потребностите на душата. Някъде в Библията, пророк Еклисиаст казва, че има време за радост, време за тъга, време да обичаш, време да умреш… Така е и с музиката.
– С двата хорови състава вие сте обиколили много европейски и световни сцени.
– Как ни приемат там?
– Предварителната нагласа на публиката като че ли е различна, сякаш леко ни подценяват в Европа, но с годините се научихме да излъчваме от сцената много радост и позитивни емоции и след концерт винаги „жънем“ едно и също – сълзи от радост, щастливи одухотворени хора, които бързат да ни поздравят и да се снимаме заедно без разлика дали са българи, австрийци или французи.
– А вашите амбиции?
– Да участвам във връщането на световната слава и признание на българското хорово изкуство, да правя колкото може повече хора щастливи с песента, радостни, релаксирани и по-здрави. Да накараме хората отново да запеят, да повярват в силата на песента! Хоровото пеене за мен има бъдеще.
tretavazrast.com
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram