„В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието. Животът е онова, което е излязло от сърцето, от чувствителността, от всичко, което е добротата. Това, което си създал, това е твоят живот“, казва големият художник.
Роден е на 22 февруари 1899 г. в Казанлък, където негов учител е Чудомир. Две години специализира в ателието на проф. Карл фон Маар в Мюнхенската академия. Там се докосва до творчеството на Рембранд, Веласкес, Тициан, Рубенс… В Мюнхен Дечко Узунов се среща и с хора, част от които след това ще изобрази с четка и бои. Сред тях са Елисавета Багряна, Фани Мутафова, Николай Лилиев. Художникът се прибира в България и се дипломира в Художествената академия през 1924 г. През 1932 г. отново се връща в творческо-академичната среда, но като преподавател. Дечко Узунов е носител на редица награди, сред които сребърен диплом на Ватикана за фрески с образите на Кирил и Методий, ордена за литература и изкуство „Офисие д`Ар е Летр“ на Министерството на културата на Франция. И днес се говори за неговите самостоятелни изложби в Китай, Швейцария, Германия, Франция, Кувейт, Русия, Сърбия, Румъния, Унгария. Създава декорите и костюмите на няколко постановки на Народния театър, илюстрира книги на Ангел Каралийчев, Йордан Стубел, Емилиян Станев. На стени в Съдебната палата в София, Народния театър, НДК, Националната опера и балет са съхранени негови стенописи. Дечко Узунов умира на 26 април 1986 г. в София.
През 1999 г. е обявен от ЮНЕСКО за световна личност на годината по повод вековния юбилей от рождението му.
Дечко Узунов има своя секрет, с който побеждава времето, който Роден определя с думите: „Възхищението е като силно вино за благородните души“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram