На 21 май, когато Православната църква почита паметта на Св. велики царе равноапостолни Константин и Елена, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан възглави св. Божествена Златоустова литургия в храма на Девическия манастир „Св. Атанасий“, край с. Златна Ливада, Чирпанска духовна околия. (Повече за историята на манастира в текста по-долу.)
„Изказвам огромна благодарност на архимандрит Борис за цялостната подготовка, за да можем днес да служим в тази древна света обител. Благодаря също на Хора при Катедралния храм „Св. Николай“ за участието в службата, както и на всички, които бяха съпричастни с духовната радост. Нека Светите велики равноапостолни царе Константин и Елена, чиито жития преди малко припомни отец Живко Желев, да ни закрилят, да ни дават сили и да ни помагат в изпълнението на нашата православна вяра.“, каза в обръщението си към миряните владиката. В края на службата той отново прочете молитвата за изцерение от коронавируса.
В храм „Св. св. Константин и Елена“, град Одрин, отец Александър Чъкърък също отслужи литургия. На нея присъстваха Васил Вълчев, генерален консул на Република България в Одрин, Република Турция, съветникът му Андон Андонов и първия секретар Радослава Кафеджийска.
На 23 май – Св. Михаил Синадски. Св. Мария Клеопова мироносица (Отдание на Неделя на Самарянката), митрополит Киприан ще възглави св. Божествена Златоустова литургия в храм „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Николаево, Казанлъшка духовна околия. Посрещането на архиерея е в 9:15 часа, а началото на св. литургия в 9:30 часа.
„Светата обител е основана от самия Александрийски патриарх Атанасий през 344г. По това време той посещава днешните български земи във връзка с провеждането на църковен събор в Сердика. По пътя си обратно към Египет Атанасий отсяда в римска крепост в областта Берое (дн. Стара Загора) и според житието му основава там манастир. Изборът на мястото от светеца се свързва с неговата ревностна защита на чистотата на православната вяра в контекста на борбата срещу разпространената по онова време арианска ерес. По това време живеещите в Мизия и Тракия готи и други племена са подложени на силен натиск от арианите.
В своята 1700-годишна история Чирпанската обител е била многократно разрушавана и съграждана наново. Има безспорни археологически доказателства за съществуването на манастира през Късната античност и Средновоковието, а според преданието Васил Левски и други революционери са се крили в него по време на освободителните борби.“, показва историческа справка в най-големия онлайн портал на манастирите в България – http://www.bulgariamonasteries.com/chirpanski_manastir.html
Последвайте ни и в Телеграм
