Вместо паметник на Ботев, честит ви японски идол в центъра!
СВЕТЛОЗАР СТОЯНОВ
„Не обичам да пиша безсъдържателни писма. (…) Види се, че самият наш живот е безсъдържателен, ако секи път, щом зема перото, неволно ми се изпречва въпрос: що да пиша?”
Това е извадка от писмо на Христо Ботев до Тодор Пеев, написано в Букурещ на 12 февруари 1876 г.
Странно, но аз често се чувствам като Ботев. Сякаш отдавна живея в един нескончаем 12 февруари от зимата на една безкрайна 1876, която все се стяга за Априлското си въстание.
И докато чакам казанлъшката народна свяст да се пробуди, чета виртуални глупости за разни чуждоземни бронзови идоли, поставени на ул. „Искра”, пред които се кланя простият и неук казанлъчанин, досущ както се кланяше юдейското племе пред златния си телец.
„Секунди преди текстилното покритие в цвят лила да бъде церемониално свалено, а „Японката“ открита, духнал вятър и парчето плат само паднало…” „Доко сам откри своята пластика“, коментирал меценатът и близък приятел на покойния скулптор, Илиян Дончев. Той пожелал още всяка година в екстериора на Казанлък да се вписва по едно монументално произведение на изкуството, нищо, че за тая работа трябва главен архитект като хората, щото иначе рискуваме да се превърнем в ново Скопие.
Егати простотиите! Вече съвсем за мезе ни взеха с техните глупости за монументалното откриване под знака на намеса свише!
Интересно ми е, какви мисли ще се въртят под тупираната и пълна с въздух прическа на Галина Стоянова, когато след години, ако изобщо още има коса на главата си, какви мисли ще й минават на Галина Стоянова, когато вече няма да бъде кмет, но ще минава покрай паметника на „Гейшата” на ул. „Искра”.
Сигурно ще си казва: „Ето, Дамянов не успя да си вдигне собствен паметник приживе, колкото и много да му се искаше да го стори край Лъвовата чешма, но аз все пак излъгах всички, увековечавайки се по един твърде неделикатен начин?”
Да, не само аз откривам прилика между лицевата морфология на градоначалничката, за чийто „корейски” произход всички знаят, и въпросни бронзов постамент: дръпнати очи, високи скули, никаква уста, кашкавалено болнав цвят на кожата…
За естетическите качества на творбата няма да споря, макар че мога, само ще спомена, че между „Тракийката” на Доко и неговата „Гейша” принципни разлики в калъпа, използван за лицето и на двете скулптурни дами не откривам. Сякаш и двете са родени някъде по Тополовградско и са отрасли в Бузовград.
Но когато говорим за гейши, сме длъжни да внесем известно пояснение. Аз си направих труда да издиря и синтезирам за вас основните черти икачества на тези дами в бели, държа да подчертая – бели кимона на розови цветя, тук цветът е много важен, бухнала прическа, чадърче и ветрилце в ръцете.
„Гейшата професионално забавлява гостите по време на банкети, където мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Задачата й е да създава атмосфера на спокойствие и уют. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка. Основното умение на гейшата е, че знае колко мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса. Докато мъжът се храни, гейшата стои на колене до него, за да му сервира. Дали ще прави секс със своя клиент зависи от самата нея, никой не я задължава. Ласкава и игрива, податлива и нежна, гейшата може да бъде различна във всеки момент в леглото. В еротичните игри основно значение придава на ласкавите докосвания, а емоциите изразява не със стонове и викове, а с мълчание – с порив и движение на тялото. Всяка истинска гейша умее изкусно да владее своите вагинални мускули”.
Паралелите, които може да възникнат у вашето съзнание, оставям на вашата съвест.
А току преди откриването на „Гейшата” мина Втори юни. И не беше ли мястото именно на „Искра” на бюста на видния български революционер, а не да го сбутат в „Розариума” на някой от изградените вече постаменти на комунистическите местни светила, които някои още помним край централната алея на парка? Още откога има решение за изграждане на бюст-паметник на Христо Ботев там на Общинският съвет по инициатива на местния председател на АТАКА Драгомил Иванов, който приложи подписка от 590 граждани в подкрепа на изграждането на барелефа?
Между другото, само ще вметна, че още като действащ журналист повдигнах въпроса за предложението на Иванов на пресконференция със самата Галина Стоянова. Знаете ли какво ми отговори на всеослушание пред всички журналисти: „Ами, да попитам аз, защо след като Драгомил Иванов беше общински съветник цял мандат, не направи така, че да бъдат отделени средства за паметник на Ботев, а сега иска парите от нашия мандат?”
Ето такъв човек ви управлява. За нея Ботев не е вечен и свят, а продукт на този или онзи мандат. Без коментар.
Питах по телефона самия Иванов, да не би нещо аз да сбъркам, или вече има къде да преклони глава казанлъчанина на Втори юни, да не би нещо паметникът на Ботев вече да е изграден, но уви! „Всичко е уредено, има решение на ОбС, документите са при мене, но пари няма”, отвърна ми Иванов.
„Паметникът ще бъде изпълнен от бронз, камък, гранит и мрамор, височината на бюста на Ботев ще бъде 90 см., а широчината – 72 см. Целият паметник ще бъде висок 2,5 метра”, надпреварват се да ни уверяват казанлъшките медии. „Ще, ще, ще…”, пеят като мантра. Ами, де го, дремигратския Ботйова, а, де ви го? „Средствата за изработката на бюст-паметника на Христо Ботев в Казанлък ще бъдат набрани чрез дарения, реши Общинския съвет” – пак цитат. Значи за „Гейшата” дарения се намират, а за най-българският поет и революционер пари няма?
„Експерти за Казанлък”, чета лакейската статия на вечно обслужващата статуквото Деляна Бобева в „Дарик”, „спасили паметника” на Христо Ботев в Букурещ, сякаш монумента е тръгнал да се дави, а румънската столица е погълната от потоп. „Експертите” по инициатива на почетният вече гражданин Николай Ибушев възстановили повреденият от капризите на времето паметник на революционера в централния парк „Херъстръу” на Букурещ. Цяла 12-членна делегация на „експерти” се зачесала към северната ни съседка, само за да се порадва на възстановените буквички по паметника, които били изтрити от слънцето, дъжда и годините.
В този ред на мисли да попитам пак аз, къде е казанлъшкият паметник на Христо Ботев? Като е толкова почетен тоя ваш Ибушев, що не се бръкна тоя Пилат с всичките си 12 преторианци за един казанлъшки постамент с бюст на големия български поет, а ходи на майната си да възстановява буквички с евтина боичка? Кога окъсаните арсеналци, кретащи едва-едва с мизерните си заплати, кога казанлъчани изобщо ще идат да се порадват на паметника в Букурещ? И Бущурещ ли ще гласува сега наесен на местните избори за Ибушев и сие, или пак ви се мърмори на ушенце между струговете за корпоративен вот под строй? И не беше ли реципрочната на заслугите с обратен знак за хала на арсеналци почетна титла на Ибушев нескопостен опит да си купи съвсем открито кметската подкрепа за втори мандат Галина Стоянова? Толкова ли скъпо ще му струва на мултимилионера да се бръкне за един каналъшки паметник на Ботев, да направи едно дарение като хората, вместо да ходи да вдига румънска пушилка за български наивници по Влашко, раздухана от услужливи медии като бТВ и „Дарик”?
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!
Припомням си наум тези стихове, съвсем като един Ботев в изгание си ги припомням аз, Светлозар Стоянов, опитвайки се да пробудя от странство народната свяст. Но – напразно!
Забравих аз вече край свой роден, бащина си мила стряха, пред очите ми само – тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, грабят от народът гладен, а тиранинът върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен!
(Да, и с билетчета за баня, вместо с квитанции за неправилно паркиране.)
Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, „патриоти”,
аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
