Издателство „Изток-Запад“ пусна на пазара последната книга на казанлъчанина Любомир Николов-Нарви „Наследникът”.
Това e първата част от трилогията „Сивият път”, вдъхновена от великия Дж. Р. Р.Толкин. Книгата предлага на читателите приказно пътуване в света на една удивителна планета, населена с хора, неандерталци, джуджета и други странни създания.
През ХХІІІ век цивилизацията е рухнала след страховито сражение срещу вселенския демон Магед и неговата несметна войска. В първите редици крачели железните подобия на човеци, които Древните използвали за войници. Магед завладял техния нежив ум и те му се подчинили безпрекословно. След тази армия идвала друга – армията на мъртъвците. Великият хегемон притежавал силата да вдигне от гроба онези, които човечеството някога било погубило до крак: животни като мамутите, пещерните мечки, дългозъбите котки, люде като изтребените обитатели на Черокия и Ацтека, фейрите и гоблините от Малкия народ и неандите.
Петнайсет века след Първия Армагедон се задава втори. Този път за човечеството няма друга надежда, освен едно древно пророчество:
Когато съюз на Селена и Тера роди от желязото син,
по пътя небесен ще дойде на кораб бокалът от злато с рубин.
На рат ще се вдигне и пак ще си иде тоз, що е под камък лежал.
От мрачна клисура за ден ще се върне любим и ненавистен крал.
И негов наследник ще седне тогава в Коперник на златния трон
и своята власт ще окичи навеки с корона от черен маскон.
Луксозното издание е придружено от специално безплатно приложение: книгата на Николов „Забравени сказания”.
Тук читателите отново се озовават в Средната земя, която ни е завещана като карта на вълшебна страна, изпъстрена с бели петна.
Почти два века след Войната за Пръстена младият кралски писар Алвин Султатрин тръгва да събира легенди, които вече са почнали да потъват в забрава. Пътуването го води от Форност през Сивите заливи, та чак до Перуникови поля край Великата река Андуин и му разкрива удивителните отговори на редица загадки:
Защо Гандалф е обикнал хобитите и как трима млади нехранимайковци от рода Брендифук са му помогнали да спаси Графството от гладна смърт?
Кой е бил последният пазител на Сивите заливи?
Къде е гробницата на Келебримбор и кой я е създал?
Каква е връзката между Бягството на елфите и северното сияние?
Любомир Николов /на снимката долу/е роден на 10 януари 1950 г. в Казанлък. Следва машиностроене в гр. Тула, Русия. Завършил журналистика в СУ „Климент Охридски“ през 1977 г. По време на следването си работи в Българска телевизия заедно с още 15 свои колеги под псевдонима „Иван Славков“ – правят предаването „По хълмовете на времето“. Работил в Централния съвет на българските профсъюзи, в списание „Криле“ и в периодичния печат. Той е автор на първите български книги-игри, които публикува с псевдонимите Колин Уолъмбъри (анаграма на Любомир Николов) и Тим Дениълс. Първата книга-игра, която написва, е „В лабиринта на времето“, издадена по-късно от издателство „Плеяда“ под псевдонима Колин Уолъмбъри, но първо е публикувана „Огнена пустиня“ от издателство „Еквус Арт“ под истинското име на автора. Вече се подписва като Любомир Николов – Нарви.
След 1991 г. е преводач и писател на свободна практика. Изключително талантлив, с индивидуален и характерен стил, пише несправедливо малко, тъй като през последните години отдава твърде много време на преводите. Но неговите три романа и две повести, създадени за две десетилетия, несъмнено са влезли в Златния фонд на българската фантастична проза.
1978 г. – „Съдът на поколенията“ (съвместно с Георги Георгиев)
1981 г. – „Къртицата“
1999 г. – „Десетият праведник“ (получил Читателска награда за най-добър роман на десетилетието)
1986 г. – „Червей под есенен вятър“ (получила наградата „Еврокон“ за 1987 г.)
1989 г. – „По стената“
Любомир Николов е носител и на наградите:
1968 г. – Трета награда на сп. „Космос“ за разказа „Главният свидетел“
1989 г. – „Соцкон“ за творчески постижения
1991 г. – Награда на Съюза на преводачите за превода на „Властелинът на пръстените“
2001 г. – „Гравитон“ за цялостно творчество.
През последните повече от десет години работи над романа „Елесар, или вестоносецът на Истарите“ – предистория на събитията от „Властелинът на пръстените“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram